— Коя е Хохари? — попита Аркади. Като че ли се стресна, когато чу думата „магия“.
— Главната лечителка на езерото Хикори — обясни Даг.
— Добре. — Аркади отново се приготви да слуша. — Продължавай.
— Може ли аз? — попита Фаун. Разказът им трябваше да убеди лечителя на същности колко сериозен е Даг, въпреки че се е сближил с фермери. След като бяха поканени в лагера на доверие, нищо не спираше Езерняците да ги изгонят. Нищо друго не им оставаше. А и Фаун нямаше намерение да разказва лъжи на този човек.
— Беше сезонът на ягодите в Олеана, миналата година, и бях тръгнала да си търся работа в Гласфордж, защото… — Тя пое дълбоко дъх, за да събере кураж. Ремо и Бар щяха да чуят за пръв път подробностите за личния й живот и на нея й бе също толкова трудно да говори пред тях, колкото и пред непознатия. — Защото бях забременяла от един съсед, който не пожела да се ожени за мен, а не исках да съм вкъщи, когато ми проличи. Затова заминах. Патрулът на Даг беше дошъл, за да унищожи една злина, която си беше направила бърлога някъде из хълмовете. И един глинен и един омаян ме отвлякоха, защото бях бременна.
Ремо се опули, а Бар примигна, но и двамата не казаха нищо. Аркади докосна устни с пръсти и каза замислено:
— Значи е истина, че злините отвличат бременните жени заради плода.
— Да — потвърди Даг. — Въпреки че са готови да използват и бременни животни, ако не могат да намерят жени. На тях жената не им трябва, трябва им растящата същност на плода. По-лесно могат да обучат новородените. И значи аз… дойдох навреме. Бяха в една пещера. Злината изтръгна същността на детето на Фаун, докато аз се биех с глинените, оставени на стража. Носех два споделящи ножа, единият зареден, другият ми бе дар. Подхвърлих торбата на Фаун, тя беше по-близо до злината, и тя заби и двата в нея, един след друг.
— Първо забих незаредения — призна Фаун. — Просто не знаех.
— Нямаше откъде да знаеш — успокои я Даг и погледна вбесен Аркади, въпреки че той не показа с нищо, че осъжда постъпката на младата жена.
— Тя ме стисна за врата и оттогава имам тези белези — продължи Фаун и докосна червените петна на шията си — четири от едната страна и едно от другата.
— Ето откъде били значи! — каза Аркади и се приведе напред, за да ги огледа, без да я докосва. — Не предполагах, че ще видя белези от злина на фермер. Тези са най-пресните, които съм виждал. Ние тук рядко виждаме подобни наранявания.
Бар беше смръщил чело, замислен колко близо до злината е била Фаун. „Е, след като е оставила белези на врата ми, значи е била на една ръка разстояние“ — каза му Фаун наум.
— Значи имаш невероятен късмет — обади се сухо Даг. — Както и да е, незареденият нож пое същността на детето на Фаун. Създателят на ножове на езеро Хикори имаше най-различни теории защо, но това е без значение. Както и да е, по пътя спряхме в Уест Блу — родителите на Фаун имат ферма там и реших, че ще се зарадват, че е жива. Там се оженихме два пъти — веднъж според фермерските закони и веднъж по нашите. Навий си ръкава, Искрице.
Той сви рамене, за да съблече якето си, и нави ръкава си над куката, за да се види брачната връв, която Фаун беше изплела. Обикновено не го правеше пред непознати, но Фаун предположи, че този лечител, също като акушерките на фермерите, трябва да види всичко, за да си свърши работата, тоест че се налага човек да преглътне срамежливостта си. Затова също нави ръкава си и показа брачната връв, която беше оплел Даг.
Съпругът й се наведе напред и изръмжа:
— Усетът ти за същност може ли да познае дали тези върви са истински?
— Да — отвърна предпазливо Аркади.
Фаун въздъхна облекчено.
— Благодаря за откровеността. — Даг се отпусна назад и кимна доволно. — На езерото Хикори имахме спор по този въпрос.
— Значи роднините ти не са посрещнали с отворени обятия булката ти? — попита Аркади. Очевидно се въздържа да каже „прекалено младата ти булка“, реши Фаун.
— Мари и Катагус бяха много мили — опита се тя да защити роднините на съпруга си. — Чакай, Даг, забрави за стъклената купа. Сигурно е важно. Тогава призрачната ти ръка се появи за пръв път. — Тя се обърна към Аркади. — Така я нарече Даг, защото много го стресна, но Хохари каза, че било просто проекция на същността. Разкажи ти, Даг, защото на мен ми прилича на магия.
— Имаше една стъклена купа — почна Даг. — Бяхме в Уест Блу, малко преди да се оженим. Тя беше много важна за Фаун. Купи я в Гласфордж, за да я подари на майка си. Сега и моя майка. И значи купата падна и се счупи.