— На три големи парчета и стотици малки — уточни Фаун. — Разпиляха се по пода. — Беше доволна, че не каза нищо за врявата, която вдигнаха останалите от семейството й. Понякога може и да се дразнеше от тях, но не искаше Аркади да си помисли, че са глупаци.
— Аз… — продължи Даг и замахна с куката. — И значи ръката се появи и успях да събера купата. Виждал бях как правят стъклените купи в Гласфордж. Същността й трябва да жужи… — Понечи да издаде същия звук, но млъкна.
Аркади, Бар и Ремо не откъсваха очи от куката му — не, не гледаха куката, осъзна Фаун. Бяха впили погледи в проекцията на изгубената му ръка. Тя не я бе виждала никога, но понякога — потисна усмивката си — я усещаше. Даг се отпусна назад, а след него се отпуснаха и тримата Езерняци и тя реши, че той отново е освободил проекцията.
— За пръв път чувам за тази купа — обърна се Бар към Ремо. — Богове! Ти знаеше ли?
Ремо поклати глава и му махна да мълчи.
— Преди да отидем на езерото Хикори — продължи Даг, — се появи страшна злина. В Рейнтрий. Тук чухте ли за нея?
— Чухме нещо — каза Аркади. — Патрулните ни се интересуват доста от новините от север. Там при вас все става нещо.
— Злината в Рейнтрий беше голяма. Очертаваше се да е нещо колосално, като Вълчата война в Лутлия преди двайсет години. Най-лошото беше, че бе успяла да завземе гъсто населена територия на фермери. Имаше си храна, колкото поиска.
Аркади сви рамене.
— Нали каза, че си от Олеана?
Даг сви устни и Фаун побърза да обясни:
— Рейнтрий изпрати зов за помощ. Езерото Хикори е на един хвърлей, в най-северната част. Феърболт Кроу — лагерният капитан на езеро Хикори — избра Даг за капитан на патрула, който пратиха. Обясни как изтръгна същността на злината, Даг.
Даг пое дълбоко дъх, изви лявата си ръка и обърна куката. Призрачната ръка се появи отново.
— Онова, което ти направих на портата… Извинявам се, но трябваше да ти покажа… Как ще го определиш?
Аркади докосна ръката си — вече се беше образувала коричка — и се намръщи.
— Проекцията на същността, приложена с прекалено много сила, разкъсва тъканта. Когато се направи нарочно, нали така? Може и да има случаи, когато подобно разкъсване се превръща в мощно оръжие, стига да се използва с по-голяма точност.
— Ако се насочи повече сила и не толкова точно, е същото като изтръгването на същността, както правят злините — уточни Даг.
Аркади изви вежди.
— Не може да бъде.
И отново погледна белезите по шията на Фаун.
— Може — настоя Даг. — Виждал съм как става. Освен това мога да ти покажа белезите, оставени от злина по краката ми. Също като със стъклената купа, първия път, когато го направих, бях много разстроен — бяхме обградили злината и тя се опита да изтръгне същността на един от патрулните ми. Аз просто се пресегнах… — Даг въздъхна дълбоко. — Ще ви дам един съвет, момчета. Никога не се опитвайте да изтръгнете същността на злина. Нейната се прилепва към вашата и е като смъртоносна отрова. Така получих тези белези. — Той показа лявата си страна. Не сочеше тялото, а същността си.
— Аха! — възкликна Аркади. — Чудех се какво е причинило тези тъмни вълни.
Даг се поколеба, после попита:
— Ти, господине, не си виждал злина, нали?
Аркади поклати глава.
— Някога патрулирал ли си?
— Когато бях момче, ме изкараха на няколко пъти с връстниците ми. Само че аз отрано се проявих като създател.
— А, детските лагери — измърмори Бар. — Много ги мразех.
Ремо го сръчка, за да замълчи.
— Значи не си виждал и глинен — въздъхна Даг.
— Ами… не съм — призна Аркади. — Лечителят, който ме обучаваше в лагера Мос Ривър, пазеше един мъртъв, за да го показва. Беше се съсухрил и не личаха никакви подробности. Скоро след това се разпадна. Жалко.
— И не си виждал местата, където злините ги отглеждат. Значи ще ми е доста трудно да обясня…
На лицето на Аркади се изписа странно изражение и той настоя:
— Пробвай.
— Добре. Всичко това го разбрахме малко по малко. Злината се беше настанила в така наречения лагер Боунмарш. Повечето Езерняци успели да се измъкнат, но тя заловила шестима създатели. И обединила същностите им…
Аркади изпъшка.
— И стана още по-зле. Беше се впила в същностите им, за да направи люпило за петдесет глинени, създадени от местни животни. Недооформеният глинен е най-противното нещо, което може да си представи човек. Иска ти се да го убиеш бързо, просто от жал. Когато стигнахме в Боунмарш с патрула, създателите ни се сториха в безсъзнание. Мислех, че магията ще се разпадне, когато злината умре, но се оказа, че греша. Когато един посегна към същностите им, за да ги отдели и освободи, те оплетоха и него. Изгубих трима патрулни, докато разбера какво става.