Пътят до лечителската шатра им отне пет минути покрай брега. Приличаше на къщата на Аркади, само че беше малко по-голяма. Отпред бяха вързани два оседлани коня. Чала и един слаб кестеняв патрулен тъкмо помагаха на другаря му — по-едър и сивокос — да слезе от коня, за да го въведат вътре. Старият патрулен охкаше на всяка крачка.
— Ей, Тап — обади се Аркади неестествено весело, — какво си направил?
— Нищо, мътните го взели! — сопна се сивокосият. — Метнах дисагите на коня, както съм правил сто хиляди пъти. Честна дума! Не е нормално вътрешностите ти да се изсипят, нали? Ох. Ох!
Аркади им отвори вратата, а слабият патрулен се наведе да събуе ботушите на партньора си, след това му помогна да мине през първата стая, където полиците бяха пълни с най-различни документи и записки, и го въведе в следващата, с изглед към езерото. Помогнаха на болния да се отпусне на тясното високо легло в центъра на стаята. Тап беше потен и пъшкаше от болка, но бе толкова любопитен, че не откъсваше поглед от Даг и лявата му ръка.
Аркади и партньорът на Тап му свалиха панталоните, а Чала смъкна долните му гащи до чатала, свъси побелелите си вежди и посочи зачервената издутина отстрани на корема.
— Така — въздъхна Аркади. — Ела насам, Даг, и ми кажи мнението си.
Тап наблюдаваше притеснен Даг.
— Кой е този, мътните го взели?
— Подбирай си приказките, Тап! — скастри го Чала.
— Ако човек не може да ругае в подобен момент, кога тогава? — оплака се патрулният.
— В моята шатра не може — заяви твърдо Чала.
Тап изсумтя и се намръщи.
— Добре де, госпожо лечител, добре. — Отново погледна Даг. — Ти не си ли патрулен? — попита сопнато. — Не си от нашите. Куриер ли си?
— Едно време бях — отвърна Даг. — Сега…
Аркади чакаше с нескрито любопитство обяснението му.
— Нали знаеш, че пращаме патрулните в други лагери с надеждата някой да им налее малко ум в главите? — започна Даг.
— Е?
— Приеми ме като лечител на разменни начала. В пробен период съм. — Даг прочисти гърлото си. — Днес е първият ми ден.
— Аркади, Чала, недейте! — изкрещя Тап. — Вечно ми пробутвате разни новаци…
Аркади се ухили.
— Спокойно, Тап. Даг само ще наблюдава. — Насочи медния си поглед към Даг. — Какво виждаш?
Даг сви леко дясната си длан над подутината и с огромно нежелание разтвори усета си за същност.
— Рязкото движение, когато е вдигнал дисагите, е разкъсало най-слабото място на коремните мускули, част от червата му са се изсипали и освен това се е сецнал лошо. Всичко е възпалено, подуто и положението не е добро. Опитвал се е да се прави на мъж, мътни… — Даг погледна Чала, която го наблюдаваше със същото внимание като Аркади, — и си е казал, че няма нужда от носилка, че може да поязди…
Партньорът му се изсмя.
— Точно така каза!
Тап го погледна вбесено.
— С което е влошил нещата още повече — продължи Даг. — Къде се намира патрулът ви?
— На два дни езда — отвърна партньорът на Тап. — Бяхме на север, почти до бреговете на Грей.
— По някое време червата са се заклещили, разкъсаното се е подуло и сега състоянието му е лошо. Според мен е имал късмет, че не се е наложило да яздят три дни.
Аркади го погледна с уважение.
— Много добре. Ти какво би направил?
Даг започна да обяснява много предпазливо:
— Познавах един в… където бях патрулен. Той имаше нещо подобно. Лечителите си имаха начин да му приберат вътрешностите, затвориха раната и го оставиха да почива, докато коремът му заздравее напълно. Не знам как точно се прибират вътрешности.
— Ако няма усукване и разкъсването е достатъчно широко, можеш просто да натиснеш с пръсти и да ги вкараш на мястото им — обясни Аркади.
— Че аз сам го направих поне пет пъти на идване — оплака се Тап, — но вътрешностите ми все се изсипваха и накрая…
Чала се намръщи.
Аркади въздъхна.
— Сигурно си настоял, че можеш и да похапнеш, а?
— Не и след първия ден — призна Тап.
— Патрулни! — измърмори Аркади, пое си дълбоко дъх и отново се обърна към Даг. — Сега всичко е усукано и подуто, затова трябва да използваме подсилването много внимателно, за да не се получи допълнително разкъсване и в коремната кухина да не влязат кръв и храна, защото тогава със сигурност ще развие инфекция.