Писарят стисна ръцете на всички и ги поздрави. Даг се погрижи да не се застояват много. Нямаше представа колко дълго ще действа убеждението. Надяваше се да издържи няколко дни — дотогава писар Бейкърбън вече щеше да има друга работа и едва ли щеше да е в настроение да се връща към вече регистриран брак.
„Също като мен.“
2.
Докато слизаха по стълбите към Удавената махала, Бери се обърна през рамо и се усмихна щастливо на Фаун. Бяха си сменили местата и сега Уит и Бери вървяха първи и се държаха за ръце. Фаун също стискаше ръката на Даг, макар и не толкова силно. Бар и Ремо бяха зад тях. Когато стигнаха едно по-широко място, Бар стисна Даг за рамото и изръмжа.
— Чакай малко.
Даг спря и се загледа безизразно към реката. Фаун също спря, стресната от тона на Бар. Ремо даде знак на Уит и останалите да продължат.
— Ти използва убеждение за писаря — каза Бар, щом останаха само четиримата.
Даг притвори очи, после вдигна поглед, сякаш се опитваше да подскаже на младежа, че няма намерение да спори. По този начин обаче можеше единствено да го подразни. Фаун покри устните си с ръка. „Помислих си, че се случва нещо такова.“ Макар тя да не можеше да усети кога някой използва усета си за същност, Бар и Ремо можеха. Ремо не й се стори ядосан колкото Бар, но и той явно бе разтревожен.
— Три ми сол на главата, задето онзи път се опитах да използвам убеждение при капитан Бери, а то дори не се получи! — възмутено възкликна Бар.
Даг мигна отново и продължи да чака търпеливо и напълно спокойно. Не отрече обвинението.
— Защо ти да можеш да използваш убеждение при фермерите, а на мен ми е забранено?
— Онзи си седна на задника — намеси се Ремо. — Нали не искаше глупостите му за земя, наследство и така нататък да съсипят венчавката?
— Не, но… не е там работата. Не, може би е точно това. Убеждението е позволено, когато е за нещо добро, нали? Ами и аз го използвах за добро! Просто се опитвах да накарам Ремо да се върне в Пърл Рифъл с мен, нали затова ме бяха пратили. Освен това не беше просто добро дело, беше ми задължение! Ако ще създаваш правила, които съм длъжен да изпълнявам, а след това ще ги нарушаваш, как да ти имам доверие?
— Може би не трябва — отвърна сухо Даг.
Фаун се намеси, за да не даде възможност на Бар да продължи с разпалените обвинения.
— Даг, нали не си оставил нещастния човек омаян?
— Не, разбира се.
— Значи си поел част от неговата същност.
— Просто ще я добавя към колекцията, Искрице.
Фаун се замисли за частиците чужда същност, които Даг бе поел през изминалите месеци, за да не позволи на фермерите да останат омаяни, също и по време на необичайните си експерименти с храна и животни и дори когато бе разкъсал същността на ренегата Крейн.
— Колекцията ти става доста странна.
— Ами да… така е.
Бар понечи да продължи с обвиненията, но партньорът му го стисна за ръката и поклати глава. Фаун не беше сигурна какво премина между двамата, макар да стана ясно, че стигнаха до безмълвно съгласие.
— Можем да поговорим по-късно — каза Ремо. — Дайте сега да настигнем останалите. Нали не сте забравили, че днес е и рожденият ден на Фаун.
— Освен това трябва да довърша вечерята — вметна нетърпеливо тя.
Бар погледна вбесено другите двама Езерняци, но на Фаун се усмихна.
— Права си. Сега нито е времето, нито пък мястото да обсъждаме този въпрос. — И добави малко заканително: — Ще ни трябва повече време и много повече място.
Ремо кимна доволно. Даг продължаваше да мълчи, макар да бе стиснал устни. Заслизаха по стълбите. Фаун си мислеше: „Този път съм съгласна с Бар“.
Фаун не се измори много, докато приготвяше вечерята по случай сватбата и рождения ден, защото всички се включиха да помогнат и се въртяха около огнището в задната част на „Завръщане“. Както обикновено тя сервира шунка, картофи и лук, но имаше и прясна морска риба, сладки картофи, ароматни портокали и сушени сливи, също и миди, приготвени с последното солено масло. Подаръкът на Бо беше буре бира, която се оказа много по-тъмна и по-силна от бирата в долина Грейс. Може би тъмният цвят все пак не се опитваше да скрие мътната греймаутска вода, защото бирата беше вкусна и помагаше чудесно да преглъщаш храната.
Тортата по случай сватбата и рождения ден беше ябълкова. Последва кратък спор за свещите, задължителни за всяка торта за рожден ден, докато сватбената торта трябваше да бъде украсена с цветя. Хоторн се примоли за свещи единствено за да види как Даг ги пали, така че Фаун бодна свещи от пчелен восък в средата, а края обточи с цветя. Когато Даг замахна с куката, деветнайсетте свещи пламнаха с тихо свистене и едва не изгориха веждите на надвесилия се над тях Хоторн.