Бранимир Събев
Хоро от гарвани
Моторът на смъртта
Всяка петък вечер барът на Джейкъб беше пълен до пръсване. Десетки младежи се стичаха от градчето Клатърбък в „Черната Пантера“, за да се повеселят и отпуснат след тежката работна седмица. Клиентите бяха предимно жители на града, но имаше и немалко странстващи рокери. Барът привличаше не само с мрачната си атмосфера и качествените алкохолни питиета, но и с местната рокбанда „Синовете на вятъра“, която свиреше тук всеки делник. Четирите момчета от групата в момента изпълняваха любимата на публиката песен „Аз съм лошо момче“, включена в едноименния им първи албум.
Отвън пред бара стояха двама рокери, около двадесет и две-три годишни, и мълчаливо пиеха бира. Единият се бе подпрял на стената, пъхнал палци в гайките на черните си дънки и от време на време плюеше през зъби. Другият седеше на мотора си и тактуваше по асфалта с обкован ботуш песента, която се носеше отвътре:
Ненадейно вратата на бара рязко се отвори и отвътре излезе трети рокер — възпълен, с руса щръкнала коса и облечен с черен жак. Изражението му беше такова, сякаш току-що е погълнал на екс литър лимонов сок.
— Тоя купон изтъпява! — каза с отвращение той. — Пеят пак това парче, което съм слушал поне стотина пъти.
— Да, но е много готино — отвърна му рокерът, който седеше на мотора. — Не можеш да го отречеш, нали, Рийс?
— И чукането е готино нещо, Джими, но и то омръзва, ако го практикуваш прекалено често. Аз викам да се разкараме оттука.
— Не знам. Ти какво мислиш, Крис?
Въпросът бе отправен към младежа, облегнат на стената. Той погледна замислено другарите си и каза:
— Скучно ли ви е? Може да намерим решение на проблема.
— И какво предлагаш? — попита го Джими.
Крис се усмихна:
— Мога да ви разкажа една история.
— История, а? Тоест приказчица! — недоволно изсумтя Рийс. — Приказчици не са ми разказвали откакто бях момченце. Да не искаш да се върнем в детската градина?
— Историята ще ви заинтригува. Сигурен съм.
— И за какво се разказва вътре? — скептично попита Джими.
Крис извади от джоба си нова кутия бира и я отвори. Отпи и отвърна:
— Става въпрос за един мотор.
— Давай тогава! — въодушеви се ненадейно Рийс. — Щом има мотори.
Приятелят му се усмихна повторно и започна своя разказ.
В тази история има немалка доза мистика. Разказва се за мотоциклет, наречен Кърс. Оцветен в червено и черно (също като твоя „Харли“, Рийс), чиято марка е неизвестна — никой не бил виждал подобен чопър. Той сменял притежателите си един след друг, защото всеки, който се качвал на този мотор, падал и не е оцелявал. Мълвата твърдяла, че в него се е вселил дух на зъл човек, който убивал хора за удоволствие и загинал на електрическия стол през двайсетте. Така този прокълнат мотор стоял в запуснат автомагазин нейде из Тексас и събирал прах. Въпреки че се продавал двойно по-евтино от останалите мотоциклети никой не искал да го купи, защото хората оценявали високо живота си и не искали да рискуват.
Веднъж някакъв човек на име Дейл Мортимър дошъл в магазина с желанието да си купи мотор. Бил се преселил в Тексас от Луизиана и не бил чувал нищо за поверието. Обикалял из магазина и не можел да си хареса нищо подходящо. Изведнъж погледът му се спрял на Кърс и изумените му очи се заковали в невероятно ниската цена. Отишъл при продавача и го попитал:
— Извинете, интересувам се от онзи мотоциклет в дъното, който е оцветен в червено и черно. Сигурен ли сте, че не сте объркали с цената му? Едва ли струва само 300 долара!
— Напротив, не съм сбъркал — отговорил му продавачът Кейн. — Старият Кърс струва точно толкова.
— Кърс? Нима сте го кръстили? — разсмял се луизианецът.
— Изглежда не си тукашен, млади човече — троснал се продавачът. — Да, действително има име.
— И какво е заслужил тази чест? — подигравателно попитал Дейл.
Продавачът се озърнал — в магазина били само той и саркастичния младок. Приближил главата си до неговата и прошепнал:
— Над този мотор тегне проклятие.
— Проклятие? — вдигнал вежди Дейл. — Що за суеверна глупост?
— Не се смей, явно не си тукашен. Досега Кърс е сменил над дузина притежатели. Всеки който го е имал, е загивал от падане, докато е карал. Затова и името му такова