— Тъй, тъй — мърморела тя. — Живееш добре, нямаш жена или приятелка, ама тоя случай направо ти е взел акъла. Обичаш бира, но не понасяш твърд алкохол. От цигарен дим ти прилошава, а за пръв път си правил секс на двайсет и една. Права ли съм?
Детективът изтръпнал при тези думи. Всичко било вярно до последната дума.
— Права съм, разбира се — измърморила пак гадателката и отегчено пуснала ръката му. — Май така няма да стигнем до никъде…
— Нямаш ли кристално кълбо или нещо подобно — предпазливо попитал мъжът. — Все пак, може би ще ти е по-лесно…
— Не ме учи как да си върша работата! — сопнала се ясновидката. — Кристалните кълбета и тем подобни, дето си ги зяпал по филмите, ги използват само шарлатаните. Да хвърлим картите!
При тези думи мадам Саризи извадила вехт комплект таро и започнала да реди картите със завидна бързина. Посочила ги и казала:
— Избери си карта!
Бен се протегнал напосоки и обърнал една. Бил Клоунът.
— Хм, клоунът! — изсумтяла жената. — Някой те разиграва, и то доста добре. Разрешението на проблема е под носа ти, но не можеш да го забележиш. Вземи друга.
Детективът въздъхнал и обърнал друга карта. Оказал се Обесеният.
— Да му се не види! — възкликнала уплашено Адора. — Имаш доста големи неприятности. Някой убива хора, нали?
— Да, вече има два смъртни случая. Не четеш ли вестници?
— Вестници? Пфу! — махнала презрително с ръка мадам Саризи. — От мен да го знаеш: медиите не информират обществото, напротив — държат го неинформирано.
Бен решил да се въздържи от коментар относно тази житейска логика. Какво да спориш с откачена гадателка? Решил да си замълчи. Тогава изведнъж красивата ясновидка зяпнала и пипнала с пръст десния ръкав на детектива.
— Откъде е този прах?
Едва сега Бен забелязал, че върху десния му ръкав има бяло петно — навярно гипс или мазилка. Тогава се сетил, че при последното разследване неволно се облегнал на масивната статуя с кървави ръце. „Как ли не съм се изцапал с кръв“, упрекнал се за немарливостта си той. Но младата вещица не му обърнала внимание, а извадила някъде изпод масата шише с прозрачна течност и внимателно капнала една капка на пръста си. Белият прах веднага почернял.
— Знаех си! — възбудено казала тя. — Ето го твоя убиец!
— Какво? — не повярвал на ушите си Бенджамин. — Искаш да ми кажеш, че една неподвижна статуя избива хора?
— Казвам ти това, което ми е известно — троснала се тя. — Дали ми вярваш или не, това си е твоя работа. Но еликсирът ми не лъже — онова, на което си се облягал по невнимание, е убиецът.
— Глупости! — ядосал се Уинтърс, вече напълно изтрезнял. — Няма да ти слушам измислиците. Яд ме е, че ти дадох цяла двайсетачка, за да ми надрънкаш куп лъжи!
Преди Адора да успее да каже каквото и да било, гневният служител на закона излязъл от къщичката и затръшнал вратата след себе си.
Докато вървял по улиците, младият детектив се ядосвал на себе си и се зарекъл до края на живота си да не ходи при подобни шарлатани. Крачел толкова нервно, че сам не забелязал как се озовал на две преки от парка. Тогава до ушите му достигнал писък. Мъжът се сепнал и затичал към парка, откъдето се чували виковете. Прекосил на бегом главната алея и се озовал пред езерото, където пред очите му се разкрила страшна гледка.
Пред пейката, точно където били станали предните две убийства, лежало мъртвото тяло на руса жена на средна възраст. Лицето й било застинало в предсмъртна гримаса на ужас и болка, а тялото й било покрито с рани. А над нея, досущ демон на отмъщението, се възправяла статуята, чието място било зад пейката. Тя бавно извърнала главата си, а каменните й устни били застинали в сатанинска усмивка. Косите на Бен се изправили от страх. „Значи всичко е било вярно, ясновидката не ме е излъгала!“ — мислел си той, обзет от сковаващ страх. С треперещи ръце извадил от вътрешния си джоб служебния „Смит & Уесън“. Каменният убиец невъзмутимо тръгнал към него, а ръцете му били в кръв до раменете.
— Стой на място! — извикал с променен от страх глас Бен.
Ала статуята не спирала. Тогава детективът се прицелил и стрелял шест пъти в нея. Всеки куршум оставял следа в тялото на статуята, ала тя не спирала. Накрая ударникът изщракал на празно и устата на полицая пресъхнала. Убиецът бил на три ярда от него, а краката на Бен сякаш били вкопани в земята.
Тогава зад рамото на детектива изтрещял чудовищен изстрел и главата на статуята се пръснала на парчета. Последвали още два изстрела в гърдите на чудовището. Те се пропукали и статуята се сринала насред алеята в облаче прах. Бен се обърнал и съзрял зад себе си сержант Харисън с огромна пушка „Мозберг“ в ръцете. Челюстта на гиганта била увиснала до земята.