В близкия град, разположен на десетина мили от гората, започнал работа „Лимбър Инкорпорейтид“ — завод за мебели от дърво с голяма дъскорезница към него. Отворили се над двеста работни места и жителите, естествено, се зарадвали. Мнозина от тях се стекли към мястото, изгарящи да започнат работа. Най-много свободни места имало за дървосекачи. Мъжете идвали и започвали веднага — давали им по един работен комбинезон и верижен трион, сключвали договор и тръгвали да режат дърветата.
Отначало „обработили“ околните горички и отделни самотни дървета, но армия от близо двеста дървосекачи бързо се справя с такава лека работа и ръководството на завода насрочило за следващ обект голямата гора. Гората, в която живеел Макбър.
Пристигнали мъжете на посоченото място и се хванали на работа. Горските великани рухвали под жестоките зъби на трионите, работниците се трудели усърдно, а президентът на „Лимбър Инкорпорейтид“ потривал доволно ръце. Печалбите щели да надхвърлят първоначалните прогнози, предвиждало се и да увеличат заплатите на работниците. Всичко се развивало според плана. Тогава започнали да се случват нещастията.
Необяснимо зачестили инцидентите, когато падащо дърво затискало дървосекач. Работниците започнали масово да се разболяват, верижните им триони се повреждали от само себе си, а веднъж палатката на отговорника, който разпределял дърветата за сечене, се запалила и той едвам се отървал жив. Мъжете взели да напускат един по един, докато накрая останали малко повече от стотина души. Артър Томпсън, президентът на завода провел разследване, твърдо убеден, че се касае за саботаж.
— Това е работа на ония скапани „зелени“! — нервирал се той. — Няма кой друг да ми прави такива номера — наблизо нямо конкуренти, а заплатите, които давам на работниците, са повече от достатъчни. Така че те се изключват. Искам да разберете кой точно стои зад всичко това. И то до една седмица.
Двамата агенти, които извикал, обещали да разкрият виновниците и се впуснали в разследване. Само че в радиус от петдесет мили от гората нямало лагер на никакви „зелени“. Тогава започнали да слухтят из града в търсене на саботьорите. Но седмицата вече минала, а резултатът бил нулев. Докато една страшна случка разклатила представите на агентите за обикновен протест от страна на евентуални екоактивисти.
Отговорникът, който едвам оцелял след пожара в палатката, този път не извадил същия късмет. Намерили го мъртъв заедно с двамата му помощници — по-точно това, което било останало от тях. Трите тела изглеждали така, сякаш били нападнати от див звяр — гризли или нещо подобно. Полицията разследвала случая и заключила, че става въпрос за много голяма и доста свирепа мечка. Общото между жертвите било, че им липсвали едни и същи органи — и на тримата били изядени сърцата, мозъците и черните дробове. Нови слухове плъзнали сред работниците и останалите жители на града. Едните твърдели, че някой психопат извършва ритуални убийства, други си шепнели, че всичко било работа на Саскуоч — американският побратим на Йети. Трети се присмивали на останалите и казвали, че просто се е появила гигантска гризли, която обича да си хапва човешко месце. Ала всички били единодушни в едно — гората била изключително опасно място и колкото по-далеч от нея бил човек, толкова по-добре. Доказателство за това били останалите на работа секачи, които вече наброявали едва осемдесет души.
Артър Томпсън си скубел косите от яд. Вместо очакваните космически печалби били налице учудващи загуби. Налагало се да понижи заплатите на работниците, което предизвикало гняв и негодувание сред тях и напуснали още. Сега дървосекачите били само една четвърт от първоначалната бройка — предимно отчаяни и обезверени хора, алкохолици и неудачници. Президентът на „Лимбър Инкорпорейтид“ напразно търсил нови попълнения — никой не искал да работи в смъртоносната гора, където или дърво ще те смаже, или звяр ще те изяде, или най-малкото ще се поболееш. Агентите не успели да постигнат нищо и били отстранени от случая. А междувременно станало ново произшествие.