Петима дървосекачи изпаднали в необясним пристъп на умопомрачение и се избили един друг с резачките си. Труповете изглеждали още по-грозно от тези, които станали жертва на „гризлито“. Това вече не можело да се търпи. Повечето останали мъже просто захвърлили верижните си триони и се упътили към домовете си, без дори да уведомят работодателя си, че напускат. Останали само дузина дървосекачи. Полицията обявила версията, че мъжете, които се изпонарязали един друг, били с психични отклонения, и потулила случая. Но никой не вярвал на баналните полицейски заключения. Особено пък Джери Маккуин.
Маккуин живеел накрай града с жена си и трите си деца. Бил шотландец до мозъка на костите — дедите му се преселили в Америка преди стотина години, но американска кръв никога не се вляла в рода им. Жена му била безработна и всички вкъщи живеели от неговата заплата. Той твърдо бил решил да остане да работи, каквото ще да става. Но една мисъл не спирала да го човърка: какви са тези странни произшествия, случващи се напоследък? Защо полицията дава мъгляви обяснения? Той не спирал да си блъска главата над това, докато не решил сам да се поинтересува от странните факти. Започнал да разпитва из града и да се заседява в кръчмите, слушайки разговорите на хората. Но не научил нищо ново — нищо, което вече да не знае или да му е от полза.
Веднъж Джери отишъл в градската библиотека — за пръв път в живота си. Започнал да рови из старите вестници и изведнъж попаднал на един стар брой отпреди петдесетина години.
В него имало описан случай за група от девет дървосекачи, които били намерени мъртви с разкъсани гърла и изядени вътрешни органи. Труповете им били открити в същата гора, в която сега работел Маккуин. „Има нещо странно тук, помислил си Джери. Това не е случайно — сякаш проклятие застига всеки, който дръзва да наруши покоя на гората.“ Напуснал библиотеката, без да съзнава колко е прав, и умислен се упътил към дома си.
На следващата сутрин отишъл на работа както всеки друг ден през последните три месеца. Вече навлизали в самото сърце на гората — той и неговите колеги. Осемте дървосекачи, останали от първоначално близо двеста, работели вяло и апатично. Сякаш знаели, че ако не напуснат (което нямало да направят), са обречени. Отрязаните дървета падали почти безшумно на земята. Мрачното небе предвещавало дъжд, а слънцето се криело зад облаците, като че ли се страхувало от нещо.
Вече се свечерявало и работният ден бил към края си. Проливен дъжд завалял над гората. Джери отишъл в храстите да пусне една вода и тъкмо се облекчавал, когато отвратителният шум, предизвикван от резачките, изведнъж секнал. Вместо него горската тишина била нарушена от писъците на останалите дървари, които крещели от ужас. Косата на шотландеца се изправила и той изтичал да види какво става, защо неговите колеги надават такива писъци. Гледката, която се разкрила пред очите му, го накарала да се вцепени от страх.
Дървосекачите били разхвърляни из просеката като парцалени кукли, а кръвта оцветявала всичко наоколо. Над тази касапница, изправен на два крака, стоял виновникът за бъркотията — един ужасен звяр. Изглеждал като кръстоска между лъв и мечка, а главата му била увенчана с два бичи рога. Кръв се стичала от муцуната и ноктите му. Ужасен, Джери се подхлъзнал на калната земя и паднал почти в краката на чудовището. Горският пазител обърнал грамадната си глава към него, а очите му пламтели в огъня на омразата и отмъщението.
— Макбър — отронил Джери. Спомнил си легендата, която баба му разказвала, когато бил малък — легендата за пазителя на гората. Вече знаел кой стои зад отвратителните убийства и „нещастните случаи“. Звярът погледнал още веднъж човека в краката си, чието лице било пребледняло от страх, после се обърнал и потънал в горските дебри — там, където бил неговият дом. Там, където птица не прехвръквала и не е стъпвал човешки крак…
Тод извади от джобовете си угарка и я запали с тлееща тресчица от огъня.
— И после какво? — попита Джибс.
Тод пое в дробовете си цигарения дим и го изпусна през ноздрите си.
— После Джери Маккуин се прибрал при семейството си и повече не се осмелил да сече дървета до края на живота си. Намерил си работа като мияч на чинии и туйто. Излъгал полицаите, че бил зашеметен и не видял какво се е случило.
— А с „Лимбър Инкорпорейтид“?
— Фалирала, разбира се. Никой вече не се наемал вече да работи в нея и заводът спрял. Но хайде да поспим, че стана много късно.