Двамата скитници се завиха с дрипавите си одеяла и не след дълго заспаха.
Обесеният затворник
Бледият сърп на луната се показа за миг сред облаците и веднага се скри обратно зад тях, сякаш бе надникнал в дълбините на човешките мозъци и се бе изплашил от мислите, които се таяха в главите на хората. Вече бе почти полунощ и в Атика всички затворници спяха. Е, почти всички.
В килия 218 на Източния блок един затворник се въртеше в леглото си и бълнуваше несвързани фрази. Накрая се изправи седнал и се хвана за главата, целият плувнал в пот.
— Не можеш да спиш, а, Рони? — нехайно отбеляза съкилийникът му, който се бе излегнал по гръб и съзерцаваше тавана. Беше чернокож и в мрака светеха само очите и зъбите му.
Рон обърна поглед към съседното легло и кимна разтреперан.
— Отново сънувах онзи сън… за убийството…
— Аха, заради който те окошариха ли?
— Същият. Никога няма да забравя това, вярвай ми, Джером. Сякаш се бе случило вчера… Отново натискам спирачката, но камионът поднася и онази жена…
— Знам, знам, разказвал си го вече толкова пъти — с досада го прекъсна Джером. — Но сам си си виновен. Не се сяда зад волана, когато си на половинка „Къти Сарк“. А дори и да седнеш, трябва да внимаваш — все още в света не е общоприето да се блъскат бременните жени, които спокойно си пресичат улицата.
— Не ми го напомняй, по дяволите! — сопна се Рон. — Пък и ти също си в затвора.
— Да, за кражба на телевизор и излизам след три месеца. А ти — след седем години. Дано като изляза да не се попаднеш в килия с някой наш „колега“, който е кръстоска между хипопотам и носорог и отгоре на всичкото е страшно разгонен, ха-ха-ха!
Смехът на Джером огласи килията.
— По-тихо, глупако! — изръмжа Рон. — Искаш надзирателите да довтасат и да ни бият ли?
— Спокойно, Рони, няма страшно. Щом светлините загаснат в десет часа, всеки уважаващ себе си надзирател слиза долу в столовата, където шапките се събират да ядат, пият бира, играят карти, гледат телевизия и тем подобни невинни занимания.
— Искаш да кажеш, че е възможно човек да избяга оттук? — недоверчиво попита шофьорът.
— Да, ако притежаваш диамантени зъби да прегризеш решетките и крила за да полетиш, защото до земята са трийсет фута. Пък дори и с крилца може да не успееш — караулите навън не заспиват никога и стрелят много точно.
Някъде отвън се чу пронизителен писък, пропит с първичен ужас. После се повтори и потрети, след което бе заглушен от цветисти псувни, придружени от тъпи удари.
— Ама как само пищи тоя — подсмихна се Джером. — Сякаш е видял стария Сам Макенроу.
— Стария кой? — недочул попита Рон.
— Макенроу, Сам Макенроу. Не си ли чувал легендата за стария Сам Макенроу? Тя е доста популярна по затворите. Това е история за един побъркан изнасилвач. Искаш ли да ти я разкажа?
— Не горя от желание, ама май няма да заспя скоро.
— Добре тогава. Слушай сега.
Та тоя Самюел Макенроу бил към петдесетинагодишен, когато го вкарали в панделата. Преди това бил собственик на някакво павилионче за цигари. Живеел съвсем сам, нямал никакви роднини. Една вечер излязъл с приятели на бар. Петата водка не му понесла много добре и той излязъл от заведението, клатейки се като стар паток. Приятелите му помислили, че отива да се облекчи и не обърнали внимание на излизането му. Да, ама той се запътил право към своя дом, който се намирал на около миля и половина от бара.
Пътят минавал през малък парк. Точно срещу него забързано вървяла някаква девойка на около деветнайсет. Била готино парче — висока, с дълги крака, големи цици и къса черна коса. Тогава на стария Сам му щукнало нещо в замъгления от водката ум, докато й зяпал миниатюрната поличка. Мадамата се опитала да го подмине, но той я хванал за лакътя и я задържал.
— Закъде си се разбързала, малката? — изломотил той.
— Пуснете ме! — сопнала се брюнетката и се опитала да се освободи. Сам обаче я стиснал още по-здраво.
— Спокойно, нищо лошо няма да ти направя — изхилил се той. — Такова готино маце като теб не бива да се разхожда самичко нощно време…
— Причинявате ми болка! — изстенала тя.
— Хайде да си поиграем…
— Пусни ме, дърто копеле! — креснала мацката и сритала Сам по кокалчето.
Жестоката обида и болката в глезена сякаш съборили бент в съзнанието на Сам. Той замахнал гневно и свалил момичето на земята с едно дясно кроше. Замаяна от удара, жената се опитала да избяга, но пияният Самюъл паднал върху нея и я затиснал с всичките си деветдесет кила.