— Дърт, а? — ухилил се той. — Може да съм прехвърлил петдесетака, ама ще ти покажа, че още ме бива.
Момичето се мъчело да отблъсне пияния насилник от себе си, но един силен шамар я оставил съвсем без сили. Старият Сами дръпнал ципа на дънките си и го извадил. После разтворил краката на момичето и с един замах свалил белите й бикини. Тя изстенала, когато пияният продавач на цигари й вкарал полунадървения си кур.
— Не… недейте, моля ви — шепнела жената, докато несъзнателно късала копчетата от ризата на своя изнасилвач. От сцепената й вежда течала кръв и капела по земята.
— О-о-о, молиш се значи? Възбуждаш ме! — ръмжал Сам. Разкъсал тънката й блузка и грубо стиснал едната цица. — Колко си ти меки, да… Харесва ти, нали, признай си! Кеф ти е да те чука дърт копелдак в храстите на парка.
Брюнетката извикала, когато Сам й го натикал в дупето. Между краката й се процедила алена струйка, а тя не спирала да вика.
— Май преди не са ти го вкарвали в задника, а, маце? — изхилил се Сам и грубо затиснал устата й с ръка. — Стига си пищяла, че ми проглуши ушите. О-о-о-ох!
Самюел свършил в дупето на жената, чиито сълзи течали от очите й като дъжд. Тогава все още неизтрезнелият изнасилвач стиснал с големите си ръце шията на момичето. То се замятало отчаяно и започнало да дере лицето на своя осквернител, който сега се превръщал и в неин убиец. След малко и последната искрица живот напуснала обезчестеното тяло на младата жена. Сам дръпнал ръцете си от врата й и изтрил потно чело.
Изведнъж силен удар в гърба проснал Сами до тялото на неговата жертва. Той изохкал и се обърнал. Над него се бил надвесил ухилен полицай на не повече от двайсет и пет-шест години. Бил огромен и здрав, поне стотина кила, с къса руса коса, а многобройните следи от акне по лицето му правели усмивката още по-противна. В ръцете си небрежно премятал служебната палка, с която бил ударил насилника.
— Я да видим какво имаме тук — не спирал да се хили младокът. — Май тази вечер някой си е позволил известни волности… Така да се каже, бил е много палав, а?
Сам се опитал да се изправи, но повторен удар, този път в слепоочието, го пратил в безсъзнание. Ченгето случайно патрулирало с колата си из квартала, когато чуло виковете на жертвата и дошло веднага да провери какво става. Пазителят на реда сложил белезници на китките на Сам, обадил се в участъка и не след дълго куките се изсипали в малкия парк.
Оттам нататък историята е проста и логична. Осъдили палавия Сами на единадесет години без право на обжалване. Облекли го в черен панталон и синя риза, обозначили го с петцифрен номер и го настанили килия на последния етаж. Килия номер 555 (готино число, а?). И тогава започнал един безкраен ад за бившия продавач на цигари. Още първата нощ бил набит и изнасилен от съкафезника си — сто и петдесет килограмов негър с бръсната глава и мустачки. Всички се подигравали на новодошлия, никой не изпитвал и капка съчувствие към застаряващия изнасилвач и убиец. Даже измислили „режим“ за Сам Макенроу — „един ден любов, един ден спорте“. Което на затворнически жаргон означавало един ден изнасилване, един ден пребиване. Дебелият негър Кейн — съкилийникът на Сам — с удоволствие изпълнявал „режима“.
— Ей, Кейн, как е, справяш ли се? — хилел се от насрещната килия кльощавият Боско, дребен джебчия, останал с десетина прогнили зъба и стискащ цигара в кривите си пръсти.
— Ти как мислиш? — задъхано отвръщал тлъстият негър, докато работел полуприпадналия Сам.
— Гледай другия път да му туриш един пешкир в устата — избоботил от килия 554 някакъв тип с белези по лицето и татуирани ръце. — Че току-виж си прехапал езика от кеф този твой застаряващ любовник.
— Ще го запомня — ръмжал Кейн, докато се празнел. Точно както Сам се изпразвал в задника на младата брюнетка, докато я изнасилвал.
И така било всеки ден. Цели три месеца. Често се случвало останалите затворници да си присвояват това-онова от храната на Макенроу в столовата. Старият продавач на цигари не смеел да направи или каже нещо. Цял живот бил кротък, смирен човек, но в един кратък миг на умопомрачение извършил нещо, което провалило остатъка от съществуването му. Най-вече му липсвала свободата. Но съдбата е жестока и неумолима — когато реши да промени живота на някого, тя го прави бързо, болезнено и необратимо, независимо дали го искаш или не… дали си го заслужил или не.