— Не съм суеверен и въобще не вярвам в тези неща. Ще го взема. Но имам само 200 долара. Довечера ще дойда и ще ви донеса останалото.
Кейн огледал човека, който нямал и тридесет години. Свил рамене и въздъхнал:
— Няма нужда. Ще ти го дам за 200.
— Хей, благодаря! — зарадвал се Дейл.
— Не ми благодари. Дано проклятието те отмине, в което силно се съмнявам. Този адски мотор не подбира, нито пък прощава. Ще съжаляваш, че си го купил от мен.
— Не се тревожи, старче! — бодро казал Дейл и му натикал 200 долара в ръцете. — Знам какво правя и как да се пазя — добавил самоуверено, след което яхнал мотоциклета, запалил го от раз и изчезнал сред облак прах.
Седемдесетгодишният Кейн дълго гледал след неразумния луизианец, мачкайки несъзнателно банкнотите в старческите си ръце и промърморил:
— И в това се съмнявам.
Дейл се прибрал без произшествия в дома си и се заел да чисти мотора. Излъскал го с парцал така, че хромираните калници блеснали като огледала. Не видял никъде марката на фирмата производител и много се учудил. Погледнал двигателя — там нямало номер, нито нещо, което да го информира. Не приличал нито на „Харли“, нито на японски мотоциклет. Изобщо не приличал на някоя позната марка. „Сигурно е европейско производство“, заключил накрая луизианецът, ала не бил много сигурен. Изключил лампата в гаража и отишъл да погледа телевизия, преди да си легне.
Тогава се случило нещо странно. Захвърленият настрани парцал, с който Дейл чистил мотора, изведнъж лумнал с ярък пламък, изгорял и се превърнал в пепел. Фарът на Кърс светнал в мрака и бил ужасяващ като окото на кръвожадно чудовище. Двигателят му заработил равномерно и неумолимо, досущ ръмжене на мечка.
На сутринта Дейл станал, закусил и решил да направи една обиколка с новия си мотор. Изкарал го от гаража, без изобщо да забележи изгорелият парцал. Прекосил града под неспокойните погледи на жителите му и излязъл извън селището. Искал да се отбие до съседния град и да си потърси работа в местния завод… но не му било писано да стигне.
Както си карал спокойно, Дейл дочул странно тракане откъм ауспуха. Не му обърнал внимание и продължил. Тогава ненадейно мотоциклетът се разтресъл и преобърнал. Младият човек изхвръкнал като тапа от бутилка и се претърколил няколко пъти в храстите, които растели около шосето. Отървал се само с няколко синини и одрасквания. Ругаейки, той се изправил и огледал мотора. Открил парченце ламарина в ауспуха. „Ето защо тракаше, сетил се Мортимър. Но едва ли проклетият мотор се обърна от тази тенекийка“. Тогава си спомнил думите на стария продавач, но веднага отхвърлил идеята. Що за глупост — мотор, надарен със зъл разум? Това са пълни измислици.
Така си казал луизианецът и изправил мотора, но не могъл да запали. Погледнал към стрелката за горивото и разбрал, че бензинът му е свършил. „Но това е невъзможно. Тази сутрин резервоарът беше пълен почти догоре?“. По пътя се задал пикап. Шофьорът намалил и спрял.
— Какво става, проблеми ли?
— Свърши ми ненадейно бензинът — отговорил Дейл. — Ще ме закараш ли обратно в града?
Шофьорът хвърлил един поглед към мотора и пребледнял като платно.
— Изключено! Ти ще се качиш, но моторът ти няма да го взема!
— Но защо? Как така да го зарежа тук? — учудено попитал Мортимър.
— Повярвай ми, за твое добро ще е да го направиш.
Тъй му отвърнал шофьорът на пикапа и дал газ към града, преди злополучният мотоциклетист да успее да се опомни. Свил рамене и зачакал за други коли по пътя. Минали няколко, но шофьорите категорично отказвали да качат мотора. Накрая собственикът се ядосал не на шега и забутал Кърс обратно към града.
Прибрал се някъде около десет вечерта и си легнал, изморен и нервиран от случките през деня. А в гаража, в непрогледния мрак, стрелката на горивото на мотоциклета бавно се върнала в първоначалното си положение.
На другата сутрин Дейл станал и запалил чопъра. Въобще не му минало през ума, че снощи мотора е бил без гориво и днес не би следвало да се движи. Дейл яхнал прокълнатия звяр и се запътил към съседния град. Този път стигнал без проблеми и се запътил към големия местен завод за производство на мебели от дърво. Паркирал Кърс отвън и отишъл право в офиса на заместник-директора.
— Да, можем да ви осигурим работа — отговорил на Мортимър маститият шеф, облечен в костюм от сив туид. — Имаме нужда от чистач долу в цех номер две. Заплата 12 500 долара на година. Приемате ли?