— Разправяй, и без това трябва да висим тук още толкова време…
Редник Никълъс Галахър се уволнил през март, когато пролетта тъкмо започва и всичко цъфти и се раззеленява. Вървял си уволненият по пътя и се наслаждавал на птичите песни и свободата. Живеел в Оукс Вил — нейде в Мисури, градче с пет-шест хиляди жители. Пътят му минавал през Ривърстоун — град, подобен на неговия. Решил да пресече хълма — така щял да спести три мили от пътя. Новият му маршрут минавал през градските гробища. Галахър не се страхувал от мъртвите, още повече, че било пладне и слънцето прежуряло необичайно силно.
— Както казва лейтенант Пъркинс — подхвърли Джими, — „Мъртвите не хапят“.
— Да, да. Слушай сега.
Пресичал гробищата Ник и се натъкнал на скорошен гроб, богато украсен с венци и букети. Бил гробът на младо, шестнайсетгодишно момиче. „В памет на Джейн Ричардс, 1961–1977“, така пишело на кръста. До букетите с цветя Ник забелязал черно-бяла снимка на покойната и я разгледал. Джейн била много красива. Уволненият войник помислил малко и изведнъж внезапен импулс го накарал да прибере снимката в джоба на ризата си. После побързал да напусне гробището и се запътил към къщи, а вътрешно се борел с чувството да върне снимката обратно на мястото й.
Стигнал до Оукс Вил без произшествия. Вървял по главната улица и поздравявал хората, които го познавали. Най-сетне стигнал до своята къща. Баща му дялкал някаква пръчка с ножа си. Щом го видял, захвърлил ножа и скочил да прегърне сина си.
— Най-после се върна, а, синко?
— Да, татко — усмихнал се щастливият Ник.
Засмели си двамата и влезли в къщата. Дванадесетгодишната сестра на Ник, Кейси, доприпкала като сърничка и увиснала на врата на брат си.
— Най-после си дойде! — изчуруликала тя. — Мислех си, че никога няма да се върнеш.
— Що за измислици? — ухилил се бившият войник и внимателно я върнал обратно на земята. — Естествено, че ще се върна. А ти, като гледам, много си пораснала… Скоро ще въртиш момчетата на малкия си пръст.
Изчервила се малката и извърнала глава. Влязла майката на Ник — Сандра, бършейки ръце в престилката си. Разцелувала завърналия се син по двете бузи и го попитала дали е гладен.
— Да, много — признал той и я последвал в кухнята, а тя мърморела, че е много отслабнал и че в армията много претоварват момчетата, а ги хранят слабо.
— Че права си е жената! — пак се обади Джими.
— Не ме прекъсвай — изгледа го сериозно Антонио и продължи:
Нахранил се до насита младият Галахър с пиле с ориз, изкъпал се и звъннал по един телефон на приятелите си. Бенджамин, Сам и Ей Джей веднага се изсипали при него. Чернокожият Сам носел баскетболна топка.
— Значи свърши вече, а? — засмял се Ей Джей.
— Да. Най-после — потвърдил Ник.
— Разкажи как е там — подметнал Бен.
— Довечера, като отидем в дискотеката. А и искам да ви покажа нещо.
При тези думи Галахър извадил от джоба на ризата си снимката на мъртвата Джейн и я показал на тайфата.
— Това е тя — казал им той.
— Коя? — опулил се Сам.
— Гаджето му, глупчо — прекъснал го нетърпеливо Ей Джей. — Как се запознахте?
— Всичко ще ви разкажа довечера. А сега хайде да отидем в старото училище да вкараме няколко коша.
Всички тръгнали след Ник. Сам се влачел отзад на опашката и си мърморел: „Че кога успя да намери време за момичета, пък и да свали една?“ В крайна сметка обаче свил рамене и продължил след приятелите си.
Вечерта цялата компания се събрала в клуб „Дивата Роза“. Четирите момчета пиели бира и правели планове за живота си отсега нататък. От време на време Ник разказвал по някоя смешна история от казармата и всички дружно се смеели.
Изведнъж някой нежно поставил ръка на рамото на Галахър.
— Искаш ли да танцуваме? — прозвучал женски глас.
— Ей, пак ти излезе късметът — промърморил Бенджамин.
Ник станал и се обърнал. И кръвта му се смразила, а поетият алкохол се изпарил от главата му, сякаш никога не е бил там.
— Я! Това не е ли приятелката ти? — възкликнал Ей Джей.
— Отиди да танцуваш с нея, де — изломотил Сам. — Стига си стърчал като побит кол.
Но краката на Ник отказвали да помръднат. Защото пред него стояло момичето от снимката, мъртвата Джейн. Тя го хванала за ръка и леко го придърпала към дансинга. Диджеят услужливо пуснал блус.