Веднъж в един град нейде в централна Англия течал процес срещу четири вещици, обвинени в магьосничество. Присъдата, както в повечето случаи, била „виновни“. Смъртта дишала във врата на жените, точейки косата си, очаквайки ги нетърпеливо, предвкусвайки удоволствието от убийството. Нейният наместник — Карг — стоял небрежно облегнат на ешафода. По мускулестото му тяло нямало нито един косъм, а на главата си носел своята любима маска — черепът на незнайния воин. Били издигнати бесилки за три от подсъдимите, а за четвъртата била приготвена клада. След малко от съда излезли стражите, бутайки грубо пред себе си четирите вещици. Тълпата освирквала дрипавите жени и ги замеряла с гнили плодове и развалени яйца. След малко жените се изкачили по дървените стъпала и застанали пред палача. Той ги огледал щателно, сякаш искал нещо от тях — от четирите нещастни подсъдими, които скоро щели да получат целувка от Смъртта. Три от тях си приличали много — окъсани сиви рокли, сплъстени черни коси, помътнели погледи… Екзекуторът ги подредил в редица и нахлузил клуповете на шиите им. Сетне хванал лоста и изгледал насъбралата се човешка гмеж, която викала и го подканяла да побърза. Карг дръпнал ръчката и дървените капаци под краката на трите жени се отворили. Вратовете на подсъдимите се прекършили и жените увиснали на въжетата, полюлявайки се зловещо, а тълпата викала одобрително. Тогава палачът се обърнал и изгледал косо последната вещица, за която специално била приготвена кладата.
Тази жена изобщо не приличала на останалите, обвинени в магьосничество. Била млада, около двадесетгодишна, с буйни руси коси, които се спускали като водопад надолу по гърба й. Гордият й поглед обходил насъбралото се множество, което спряло да я замеря и притихнало. Зелената й рокля била пристегната с въже на кръста, а красотата й карала простолюдието да мълчи и безмълвно да й се възхищава въпреки тежкото обвинение, заради което стояла сега пред палача. Карг стоял със скръстени ръце пред нея, а в очите му, надничащи иззад черепа като змии от дупките си не личала и капка възхита пред красотата на младата жена. Той пристъпил напред и хванал грубо момичето за лакътя.
— Хайде, вещице, време е да се срещнеш със своя господар — изрекъл той.
Русокосата девойка рязко се освободила от ръката на палача и извикала на тълпата:
— Нима ще позволите на този демон в човешки образ да убие една млада жена? Не аз, а той е слуга на дявола! Той му изпраща душите на невинни хора чрез тези богохулни екзекуции, а в замяна получава неговата черна благословия!
Хората се разшумели и немалко закимали одобрително при думите на девойката. Въпросният палач стоял до момичето със зелената рокля и погледнал към главния съдия, който наблюдавал екзекуциите от своята ложа. Съдията мълчаливо му кимнал. Карг се обърнал към множеството и изревал:
— Тишина!
Мигновено хората млъкнали и свели глави. Страхът, който изпитвали към ужасния Екзекутор, бил далеч по-голям от симпатията към красивата девойка. Палачът хванал с яките си ръце младата жена за предмишниците и грубо я повлякъл към големия дървен стълб за мъчения. Тя се опитала да се съпротивлява, но безуспешно — пръстите на Карг стискали по-здраво и от клещи. Той я довлякъл до стълба и завързал ръцете и краката й за него.
— Първо ще изтърпиш двадесет удара с бич, вещице, преди пламъците на кладата да те изпратят във вечните огньове на Ада! — изръмжал той и с едно движение разкъсал роклята на гърба й.
Сега вече тълпата се разбушувала като бурно море. Хората крещели, наричайки палача страхливец и дяволски слуга. Някои от тях започнали да хвърлят камъни по него, без да обръщат внимание на бронираните стражници, които ги заплашвали с острите си пики. Човешкото множество се поуспокоило чак когато съдията заплашил, че ще изгони всеки присъстващ, ако не запазят тишина. А Карг, жестокият Екзекутор, извадил от една торба навит на колело волски бич. Всички ахнали от ужас, знаейки колко силно удря палачът. Последният развил бича и с едно движение на китката си белязал гърба на момичето с кървава бразда. Жената изпищяла от болка, а Карг продължил да удря — отмерено, силно и точно, без да обръща внимание нито на стоновете й, нито на сърдитото бръмчене на публиката. Някои жени плачели и триели очите си с краищата на роклите, а децата се притискали до родителите си и хълцали, съжалявайки нещастницата. Палачът отброил двадесет удара и захвърлил настрани непотребния вече волски бич, пропит с кръвта на момичето. Гърбът на девойката бил грозно белязан с жестока рубинена плетеница от рани. Тогава русокосото създание се извърнало с лице към Екзекутора и със задавен от сълзи глас извикало: