— Проклет бъди, палачо! Проклети да са и съдиите, които пратиха една невинна млада жена на мъчения и смърт, и то пред очите на хората!
— Млъквай, вещице — равнодушно казал палачът и затърсил в себе си кремъка и огнивото, с които палел кладата.
— Не, няма да млъкна. Защото аз знам нещо за теб, Екзекуторе. Знам твоята тайна, Карг!
При споменаването на името му демоничният палач спрял да тършува из джобовете си и се взрял в момичето.
— Нищо не знаеш — отвърнал той.
— Напротив! Знаеш ли коя съм аз, убиецо? Лина — кръстена съм на моята баба, която е била сред жените, отвлекли твоята майка!
Карг изведнъж замръзнал. После направил няколко сковани крачки към завързаната.
— К-к-к… какво каза? — с треперещ глас запитал той.
— Същото, което чу. Аз съм единственият жив потомък на баба ми. Всички други жени, участвали в похищението на майка ти, са мъртви — някои от старост като баба ми, но повечето — от твоята ръка.
— Ти… проклетнице! — изкрещял палачът и я ударил през лицето.
Лина се извърнала и от сцепената й устна потекла кръв.
— Бий ме колкото си искаш, сега ти е паднало. Поздравления, убиецо! Довърши ме и ще изпълниш своята мисия — няма друга потомка на вещиците, принесли майка ти в жертва на дявола.
Притихналото досега човешко множество отново зароптало. Сега на всички им станала ясно, че момичето, на което симпатизирали досега, е виновно.
— Убий я, Карг!
— Довърши я!
— Подпали проклетата вещица! — такива били призивите на тълпата.
Без да обръща внимание на крясъците на публиката, палачът развързал младата жена и я повлякъл към кладата, където я завързал за почернелия стълб, издигащ се сред купчините дърва. През цялото време Лина не оказала никаква съпротива. Тя обърнала окървавеното си лице към палача и гордо изрекла:
— Да свършваме с това, Карг. Давай, готова съм.
— Иска ти се да свършим бързо, а, вещице? — изсъскал Екзекутора. — Да, ама не. Ти само си мислиш, че знаеш всичко. А това знаеш ли?
При тези думи Карг хванал с две ръце големия череп, свалил го от главата си и го запокитил настрани. После обърнал лице към тълпата и устните му се разкривили в сатанинска усмивка. Всички ахнали от ужас, щом зърнали лицето на палача и разбрали защо досега винаги е носил маска. Ликът му бил целият прорязан от жестоки белези, сякаш някой е кълцал обезумял лицето му с нож. Екзекутора се обърнал към Лина и тя изпищяла на свой ред.
— Харесвам ли ти, вещице? Погледни колко съм красив благодарение на твоята баба. Малко преди да загине баща ми разкри кой е отговорен за гадните белези по лицето ми, заради които и досега ме е срам да се покажа пред хората. Когато отвлекли майка ми, твоята баба в своята безсмислена злоба е издрала лицето ми със своите нокти. Бил съм още невръстно бебе, лежащо кротко в люлката си, когато съм получил своя пръв подарък от живота — невероятната ми красота.
След това словоизлияние Карг извадил огнивото си и запалил кладата. Тълпата ревяла в подкрепа на думите на палача, а в рева й се долавял зовът на обречените, песента на Ада, който очаквал младата жена. Кладата се разгаряла все по-силно, а палачът отново взел страшния си бич и пристъпил към вещицата.
— Време е да изкупиш греховете на предците си — с гробовен глас изрекъл той и замахнал с бича.
Младото момиче вече не пищяло, а свело глава и по бузите й се затъркаляли сълзи. То не обръщало внимание нито на подигравките на хората, нито на бича на Карг, който плющял по лицето и гърдите й. А огънят вече пращял в сухите дърва и облизвал краищата на роклята на вещицата. Екзекутора захвърлил бича в огъня и направил две крачки към масата зад бесилките. Бръкнал под зеблото, което я покривало и измъкнал отдолу огромна брадва. Тълпата екзалтирано закрещяла. Карг се приближил към Лина с брадвата в ръце. Пламъците вече обхващали роклята й. Младата жена вдигнала глава и вперила мътен поглед в човека, стоящ с брадва пред нея като Ангел на Смъртта.