— Какво става, защо сте тъжни? Къде е Матю? — попитала тя.
Вместо отговор Джошуа свалил брадвата от рамото си и я хвърлил в краката на младата жена. Тя видяла кръвта по острието и възкликнала, закривайки устата си с ръка. С няколко думи Боб описал случилото се на брега на блатото до стария дъб. Противно на очакванията, Беки не се разпищяла и не се затръшкала по земята от мъка. Само мълчаливо търкалящите се сълзи по бузите й свидетелствали за мъката й по безвъзвратно изгубения любим.
— Ами ние… ще си ходим — смотолевил Джошуа.
— Ще идвате ли пак? — запитала Беки. Сълзите вече не течали, а в очите й имало не толкова мъка, колкото… Решителност? Силна воля? Очакване?
Тримата закимали усърдно.
— Тогава доскоро — казала Беки и се прибрала вкъщи, отнасяйки брадвата на Матю.
Дърварите се спогледали един друг и се запътили мълчаливо към града, където ги чакали техните жени и деца. По пътя тримата тихо си приказвали, сякаш заговорничели. Разделили се в града, а навън здрачът започнал да се спуска.
Ребека почистила кръвта от секирата и я подпряла в ъгъла. Седнала на трикракото столче пред едно парче огледало и започнала да си сресва косата. Вече била превъзмогнала мъката, а в главата й се въртели греховни мисли. Мисли, насочени към тримата другари на мъртвия й съпруг — Боб, Къстър и Джошуа. Нещастният Матю така и не узнал какво се случва в къщата му, когато излизал с изгрева на слънцето и отивал самичък за дърва в гората, където често прекарвал целия ден. В повечето случаи неговите другари закъснявали и идвали малко по-късно в къщурката. Там заварвали само дребничката му съпруга, която още спяла или пък, току-що станала, се разхождала из къщата по евино облекло. Тогава в дървената къщичка се развихряла страстна оргия с Беки и тримата „приятели“ на мъжа й. В малката, скромна на пръв поглед брюнетка се криела една ненаситна дяволица, чието любимо занимание било да слага рога на своя съпруг. Дали Матю не е бил природно надарен от кръста надолу, или просто жена му е била обзета от силен сексуален глад — това не е известно. Но се знае, че понякога тримата дървари оставали при Ребека цели часове, дори до пладне. Така продължавали почти през цялото време, докато тя била омъжена за Матю. От двусмислените намеци, които отправила към Боб, Къстър и Джошуа, лесно можело да се отгатне, че Беки желаела срещите й с тези мъже да продължат и след смъртта на съпруга й, дори да бъдат по-чести. Нещо, за което и тримата нямали нищо против. Това не означавало, че Ребека не обичала мъжа си — напротив, обичала го с цялото си сърце. Ала любовта и сексът са две различни понятия — душата се нуждае от едното, а тялото от другото…
Така си стояла Беки и решела косата си пред огледалото, а греховните мисли не излизали от главата й. До момента, в който внезапното отваряне на вратата не ги прекъснало. Младата брюнетка се сепнала и изтървала гребена. Обърнала се и замръзнала от ужас.
На вратата стоял изправен нейният мъж. Нейният Матю. Целите му дрехи били в кал, а от него се носело зловоние. Зловонието на блато, смесено със страшния мирис на смъртта. Но най-ужасно и будещо страх било лицето му. На него имало отвратителна рана, сякаш някой бил забил брадва в главата му. Раната започвала малко над лявата вежда, пресичала носа и свършвала в дясната буза. Тогава Матю изрекъл с дрезгав глас:
— Здравей, жено — а от устата му блъвнала тиня и покапала по пода.
Беки изпищяла от ужас.
— Какво си се развикала? — намръщил се мъжът й и лицето му станало още по-ужасно. — Слагай вечерята, че съм гладен.
Ребека превъзмогнала отчасти страха си, разшетала се набързо и напълнила една чиния с вече изстинала яхния, след което с треперещи ръце му подала хляба. Зловещият мъж грубо го измъкнал от ръцете й и зачупил едри къшеи от него. Взел лъжицата и започнал да яде, надвесен над чинията, а от раната на лицето му се процеждали капки кръв и падали в гозбата. Той обаче сякаш не ги забелязвал и продължавал да се храни. Не след дълго опразнил чинията и започнал да яде само хляба. Ребека гледала с разширени очи как изцапаните с тиня бузи на Матю се издуват от едрите залъци в устата му.
— Какво ме зяпаш? — изръмжал недружелюбно мъжът й.
Хлябът свършил. Тогава страховитият дървар се тръшнал както бил с дрехите на леглото и започнал да хърка. Беки не можела да повярва на очите си. Страхът бил сковал тялото й и тя не смеела да помръдне от стола, на който седяла. Накрая обаче се унесла в неспокоен сън.