Новият ден дошъл и зората надникнала през прозореца. Съпругата на дърваря се събудила и протегнала ръце, раздвижвайки схванатите си стави. Усмихнала се на утрото и помислила, че снощната случка е била само сън. Обаче неразтребената маса, петната от кръв и кал по леглото и зловонието из къщата говорели друго. Тихо хлипайки от страх, Беки започнала да почиства и да мисли за снощната случка. Как така нейният мъртъв съпруг е излязъл от блатото и се е върнал в дома си? Как?
Изведнъж погледът й паднал в ъгъла, където Матю винаги си държал брадвата. Брадвата я нямало. Опасения изпълнили душата на изплашената жена. Дали нейният не-мъртъв съпруг ще тръгне да избива другарите си? Цял ден тя сновяла изплашена из къщата и не можела да си намери място.
Денят изтекъл бързо като вода от човешка шепа. Светлината отстъпила място на здрача и не след дълго покрай къщата се чули тежки стъпки. Вратата се отворила със замах и срещнала с трясък стената. На прага стоял намръщен не-мъртвият Матю. Раната на лицето му била покрита с тиня, сякаш си е мил лицето в блатната вода.
— Не ме гледай, ами сложи да вечерям, жено! — сопнал се той.
Случката от предния ден се повторила. След като изял всичко, което имало за изяждане, дърварят се хвърлил на леглото с мръсните си дрехи, стиснал секирата, и веднага заспал. Ребека се свила на стола си и се помъчила да заспи, но не могла — цяла нощ гледала своя вонящ на блато съпруг, когото смъртта не искала да приеме. Очите на Беки се затворили чак призори — колкото да пропусне ставането на Матю и излизането му отново в гората. Внезапно вратата се отворила и вътре нахълтали ухилени тримата дървари, предвкусващи удоволствието от предстоящия секс.
— Слава богу, че дойдохте! — скочила от стола Беки и се хвърлила на вратовете им.
— Спокойно, спокойно — повдигнал вежди Боб. — Никога не си ни се радвала чак толкова. Какво има?
— Няма да ми повярвате — затреперил гласът й. — Не знам откъде да започна…
— Хайде де, казвай — нетърпеливо я подтикнал Джошуа.
— Матю е жив.
Тримата дървари се спогледали. После изгледали скептично дребничката брюнетка пред тях.
— Беки, знам, че ти е тежко… — започнал издалеко Къстър. — Може би от мъката нещо…
— Не съм луда! — изфучала ядосана Беки.
— Никой не казва, че си луда — опитал се да я успокои Боб. — Може да си сънувала лош сън или…
Ребека поклатила енергично глава.
— Не беше сън. Де да беше! Всяка вечер идва, целият в тиня и с разкървавено лице, иска да му дам да яде, нахранва се и ляга да спи. Не мога да разбера кога излиза — сутрин винаги се будя, след като е излязъл.
— Също като преди — обадил се Къстър. — Значи казваш е жив?
— По-точно… не е съвсем мъртъв — въздъхнала Беки.
— Хм… Не ми се вярва тая работа — недоверчиво рекъл Джошуа.
— Щом не ми вярвате, изчакайте довечера зад ей онзи кестен — казала Беки и посочила един стар кестен на около двадесет крачки от южната страна на къщата.
— Добре, добре — нетърпеливо махнал Боб с ръка. — Но до довечера има много време. Какво ще правим дотогава?
Ребека палаво се усмихнала.
— Има какво… За какво сте били път чак дотук? Влизайте.
Тримата се ухилили и последвали своята любезна домакиня вътре в къщата. Няма да се впускаме в подробности какво са правили вътре. Денят бързо свършил и отстъпил място на нощта — времето, когато Матю се връщал при своята невярна жена. Боб, Джошуа и Къстър вече чакали, залегнали зад големия кестен.
— Не разбирам защо се водим по акъла на тази малка глупачка — нервирал се Къстър. — Вярно, страшна е в леглото, но само заради това…
— Хайде, хайде — прекъснал го Боб. — То кога мъж не се е водил по женски акъл… Пък току-виж се разсърдила и повече няма да ни дава.
— Че като няма да ни дава, нали си имаме жени за тая работа? — изсумтял Джошуа.
— Я кажи коя ти прави по-голям кеф — Беки или жена ти? — парирал го Боб. — Хайде мълчете сега и гледайте. Току-виж наистина станало нещо.
Джошуа и Къстър се отказали да спорят и млъкнали. Само нахлупили шапките си ниско над очите и залегнали още повече в малките храсти, растящи около дървото. Мракът вече се сгъстявал и дърветата започнали да придобиват зловещи очертания. Отнейде бухал извикал силно три пъти. Тогава сякаш от самия мрак внезапно изплувал силуетът на Матю и с няколко крачки се озовал до къщата. Отворил рязко вратата и влязъл в дървената колиба пред сащисаните погледи на тримата другари.