А вътре в къщата горката Беки изтърпявала безропотно грубото отношение на не-мъртвия си съпруг.
— Слагай да ям, проклетнице, колко пъти трябва да ти повтарям? — избучал още с влизането си той и се тръснал на стола пред масата.
Ребека мълчаливо му донесла чиния с печено месо.
— А къде е хлябът? — попитал той. — Дай ми и хляб!
— Ето го на масата пред теб — посочила тя и се троснала: — Вземи си го сам!
Матю грабнал питата и заръмжал, докато си чупел къшеи:
— За нищо не те бива, никаквице. Един хляб не можеш да подадеш на мъжа си, след като цял ден е работил и е останал без сили. Можеш само да се натискаш с ония поспаланковци — Боб, Джошуа и Къстър…
Беки затаила дъх, а очите й се разширили от уплаха. Как изобщо е отгатнал тайната й?
Сякаш прочел мислите й, ухиленият дървар отговорил:
— Мислиш, че не знам ли? Когато отидеш на онзи свят и видиш вечната битка между светлината и мрака, тогава научаваш всичко. Доста често се е случвало аз да съм в гората и да се потя с риск за живота си пред някое дърво, а ти в това време да се шибаш с ония нещастници. Кажи ми — добри ли са в леглото? Сигурно са по-добри от мен. Вероятно затова си ги прикоткала и си се търкаляла в кревата с тримата едновременно. Мръсна кучка. Махам се оттук, повдига ми се само като те гледам. Хайде, извикай ги пак и им ги поеми с всичките си дупки. Те са там навън, всичките. Крият се зад стария кестен и си мислят, че не ги виждам, глупаците.
След тези смазващи думи Матю станал, взел си брадвата и излязъл. Жена му приседнала на леглото. След малко Боб, Джошуа и Къстър довтасали.
— Не мога да повярвам! Той беше там! Видях го! — не можел да се успокои Боб.
— Той знае — бавно отронила Беки. — Знае всичко. За нас… Знае какво сме правили, докато е бил в гората…
Тримата стояли безмълвни като статуи.
— Чувствам се ужасно — въздъхнала Беки. — Трябва да си поспя. Вървете си. Оставете ме.
Дърварите послушно се изнизали един след друг от къщата и тръгнали по склона към града. Вървели и не обелвали и дума. Накрая Джошуа не издържал:
— Трябва да направим нещо. Трябва да помогнем на Беки.
— Защо пък да й помагаме? — изсумтял Боб.
— Не искаш да й помогнеш, защото си напълнил гащите. Страшничко е един призрак да се разхожда из гората, вярно. Ама ти беше хубаво, когато я чукаше, нали?
— Не ми се прави на светец, Джошуа. И ти правеше същото с нея.
— И тримата го правехме. Задължени сме й, все пак трябва да предприемем нещо…
— И какво ще предприемеш срещу един, който не иска да умре, въпреки че на лицето му има дупка от брадва, в която можеш да пъхнеш юмрука си? — запитал Боб.
— Може пък да има начин — обадил се неочаквано Къстър.
Боб и Джошуа се обърнали изненадани към него.
— Преди време сестра ми се ожени и не можеше да зачене. Отиде при някаква стара циганка, дето живее откъм другата страна на града. Знаете — боровата гора, дето е забранено да се сече. Та отиде сестра ми и циганката й каза да пие някакви билки, а после и мъжът й да пие от същите. Чудото стана — сестра ми забременя.
— И какво сега — някаква дърта вещица, дето забърква буламачи за плодовитост, ще знае цяр срещу не-мъртъв дървар?! — скептично попитал Боб.
— Нищо не пречи да опитаме — казал Джошуа. — Хайде утре да отидем при циганката. Ще отидем, нали?
— Да отидем — съгласил се Къстър.
Боб въздъхнал.
— Добре.
На другия ден тримата другари се запътили към дома на старата циганка. Не след дълго стигнали и заварила старицата вън до къщата, където тя сушала билки. Разказали й всичко от игла до конец.
— Има начин — рекла след кратък размисъл циганката. — Той иска да отсече дървото — това е било последното нещо, което е желаел, преди да умре. Трябва да го погребете през деня, когато спи. Ще го издърпате от блатото и ще го заровите под дървото, което е искал да отсече. И запомнете — трябва да го заровите заедно с брадвата му. Но трябва да побързате. Ако отсече дървото, преди да сте го погребали, той няма да може да се върне в отвъдното и вечно ще скита не-мъртъв по света.
— Но ние не знаем как да го издърпаме от блатото! — възпротивил се Джошуа.
— Пък и брадвата му е винаги с него — добавил Боб.
— Посипете пръст във блатото. Трупът му ще изплува. А брадвата ще я търсите сами — отсякла старицата.
Тримата дървари се запътили към лобното място на Матю. Колкото повече навлизали в гората, толкова по-тихо ставало наоколо и небето се смрачавало като пред буря. Стигнали до зловонното блато и видели големия дъб. Дървото носело ужасни белези от брадва по дънера си. Самата брадва била небрежно облегната на дъба. Дотук добре. Ами тялото? Хвърлили няколко шепи пръст във водата, както ги подучила старицата. От дъното на тресавището се разнесло бълбукане и изведнъж трупът на Матю изплувал на повърхността сред мехури блатен газ. Издърпали тялото с въжета и се заели да копаят надве-натри гроб със собствените си брадви и с ръце. Изкопали дупка с дълбочина около един ярд и положили тялото на Матю вътре. Къстър хвърлил и секирата в гроба. Зарили дупката и забучили прост дървен кръст над импровизирания гроб — две пръчки, свързани напреко с парче въже. Прекръстили се мъжете, свалили шапките си и почели с едноминутно мълчание своя стар и верен другар. После прибрали секирите и въжетата и тръгнали към къщи. Само Къстър останал, изправен до гроба на Матю. Но не гроба гледал той, а дъба, който се извисявал към небето. По неговата черна кора вече нямало и драскотина — сякаш никой никога не се е и опитвал да го отсече. После Къстър сложил шапката си и забързал ход, за да достигне Боб и Джошуа. Те никога вече не посетили вдовицата Беки, която останала сама до края на живота си, а духът на нейния съпруг се успокоил и престанал да я навестява.