Полковникът повиши пак глас:
— Да, господа, моментът е сюблимен. Одързостиха се — тази нощ — и посегнаха впоследствие — родоотстъпниците — върху законно установените власти. Така ли е? Добре! Какво в последствие? Просто да ги довършим! Нищо повече! Прочее, към дело: смело и непоколебимо! Да ги до-вършим до крррааак, гос-по-да-а!
…Лицата бледнееха. Прочете се списъкът. Всеки ближеше засъхналите си устни.
Бай Нако броеше: свиваше пръст след пръст. А тъй като пръстите му не достигнаха, той повтори…
Полковник Гнойнишки простря покровителствено ръка:
— Господа, не се съмнявам, че всеки от вас е готов да отстой твърдо, с желязна воля, за свещеното дело на армията. Но ще си позволя да ви пришепна и друго: не забравяйте, в игра са днес не само интересите на България, не! В игра са днес и вашите, глави, господа! Толкоз… Умному мало довляет…
Ресните на всички очи пъпреха. Полковникът си наложи фуражката.
— Но, господа, аз не искам да ви влияя, нямам право, армията е неутрална. Прочее…
И изкозирува към всички с войнишки полукръг.
…Излезе и бай Ячо. А последва ги и кметът. Бързаше и се посви:
— Извини, Гнойнишки, но — недоразумението с жена ми? Питам само…
Гнойнишки се изпъчи:
— Най-напред, Нако, тази работа сега. Хайде! И никакво кълчене, разбираш ли?
— Е, да, е да. Но — жена ми?
Ячо си пипна очилата. Май с Нако ще се спазарява сякаш… Кметът запъпра дебелите си ръце.
— Но, моля ви се, зема се — публично — жена ми под стража, а после стражата се дига: как трябва да се разбере това?
Как трябвало да се разбере! Полковникът засука мустак.
— Какво има да се разбира бе, Нако: срещата на г-жа Софка със слугинята Марга е просто фатална.
Че тази среща беше фатална — за това нямаше какво да се говори.
— Но, Димо, ако Карабелица не беше починала — и то нечаяно, тъкмо сред сватбеното веселие, — нали? — слугинята Марга нямаше да възлезе горе и Мичето нямаше да слезе долу и, значи, Софка нямаше да я придружи, та прочее…
Гнойнишки махна ръка.
— Стига, Нако. Не е ли и тя там — слугинята Марга?
Там беше тя, разбира се — при навързаните в овощака. Бай Нако протри шепи.
— Е?
И Гнойнишки отсече с полегата длан въздуха:
— И нея — фюйт!
Това беше ясно.
— Разбирам бе, Димо, но…
— Ни-как-во но!
Гнойнишки отсече пак въздуха с полегата длан.
— Всичките — фюйт! Толкоз! Хайде!
Нако разбра. И загали лакътя на полковника.
— Добре бе, брате, за това не споря, то се разбра. Но трябва да сме на чисто, Димо, за Софка, казвам: човек се уби тук, пристав се уби! Не е шега, Гнойнишки! Аз настоявам предварително на очна ставка със слугинята Марга. Това е абсолютно необходимо.
Полковникът загледа Яча и тоя се разсмя.
— Тю-ю бе, Нако, и-и-и холан!
Кметът недоумяваше. Трябва да се тури край на скандала със Софка, как инак! Но лицето на Гнойнишки позеленя: очите му се заискриха. Ей че тъпак — Нако! А окръжен управител е бил до вчера — пфу!
— Няма вече следствия бе, човек, няма очни ставки и так далше. Чека — туйто!
Бай Нако изви ръце на хълбок и широко се ухили:
— А с жена ми?
— Нейната е лесна. Аз отивам при нея.
Разискванията бяха почнали. Думата имаше помощник-кметът Дечко. Бай Нако седна до него.
— Дръж, Дечко!
И ораторът повиши глас. — Да, в живота на поколенията има съкровени минути, пред които трябва да се благовее. И не бива никога да се губи вяра в племето, в народа. Защото историята не е открила до днес друг граждански олтар.
— Понятието народ, господа, не е фикция; планините, горите и полетата са мъртви без хора. Разбира се, не е фикция и идеалът за обществена дисциплина. Девизът един за всички и всички за един.
Бай Нако беше зяпнал от удоволствие. И извика:
— Карай, Дечко!
А после хвърли на цялата маса:
— Какъв талант ще излезе от него, стига да се отърси от своя Маркс!
Дечко — висок, мургав, с големи черни очи и с дебели сплеснати устни — се ухили и сви рамене:
— Благодаря за благопожеланията, г-н кмете. — Та, г-да, девизът един за всички и всички за един е върховно начало за всяка здрава, ценна и жизнеспособна общественост. Обаче не бива да забравяме, че тоя девиз, тоя свещен девиз не изключва противоречията и борбите между разните слоеве и класи.
Аха… председателят позвъни: