— Да, бихте ли ме свързали с нея?
Киз повтори същото обяснение с друг човек и зададе същия въпрос. После се наведе напред, напрегна се, запуши слушалката с длан и погледна Бош.
— Право в десятката. — След това попита събеседничката си: — Мъж ли беше, или жена?
Записа си нещо и Хари се изправи, за да прочете бележката през бюрото. Тя гласеше: „Мъж, прибл. 13:30“. Докато партньорката му водеше разговора, Бош видя, че в 13:40 някой се е обадил в „Тампа Тоуинг“. От частен номер, регистриран на името на Аманда Собек. Началните цифри предполагаха, че е мобилен телефон. Нито името, нито номерът му говореха нещо. Обаче това нямаше значение. Помисли си, че напипват нещо.
Райдър приключи разговора с въпроса дали събеседничката й помни името, което се е опитвал да потвърди самозваният представител на Виза, и след като явно получи отрицателен отговор, попита:
— Името Роланд Маки говори ли ви нещо? — И след кратка пауза: — Сигурна ли сте? Добре, много ви благодаря, Карън.
Затвори и погледна Бош. Възбудата в очите й изличаваше обидата от това, че е била пренебрегната за сутрешното откритие.
— Прав си — съобщи тя. — Обаждали са им се. Същото. Даже си спомни името на Роланд Маки, когато й го казах. Хари, някой го е следил през цялото време, докато ние го наблюдавахме.
— А сега ние се опитваме да проследим него. Ако е действал последователно, после трябва да се е обадил в „Тампа Тоуинг“. В разпечатката има обаждане в един и четирийсет от някоя си Аманда Собек. Не ми говори нищо, обаче има вероятност да търсим точно това обаждане.
— Аманда Собек — повтори Райдър и отвори лаптопа си — Ще я проверя в АвтоТрек.
Докато тя проверяваше името, се обади Робинсън. С Норд вече бяха пристигнали в „Тампа Тоуинг“.
— Хари, човекът от дневната смяна казва, че са се обадили между един и половина и два. Помни, защото тъкмо се бил върнал от обяд и го пратили на повикване в два часа.
— Мъж или жена се е обадил от Виза?
— Мъж.
— Добре, нещо друго?
— Да, щом човекът потвърдил, че Маки работи там, оня от Виза попитал за работното му време.
— Ясно. Може ли да зададеш още един въпрос на човека от дневната смяна?
— Той е до мен.
— Питай дали имат клиентка на име Собек. Аманда Собек.
Бош изчака, докато Робинсън задаваше въпроса.
— Нямат такава клиентка — накрая отговори той. — Това обнадеждаващо ли е, Хари?
— Ще свърши работа.
След като затвори, Бош стана и заобиколи бюрата, за да погледне компютърния екран на Райдър. Предадем информацията на Робинсън и попита:
— Нещо за Аманда Собек?
— Да, ето. Живее в западната част на Долината. На Фаралоун Авеню в Чатсуърт. Обаче тук няма много. Няма кредитни карти, нито ипотека. Предполагам, че всичко е на името на мъжа й. Може да е домакиня. Проверявам адреса, за да видя дали ще открием съпруга.
Бош разтвори годишника и потърси снимката на класа на Ребека Верлорън. Запрелиства страниците, търсейки името Собек или Аманда.
— Ето го — съобщи Райдър. — Марк Собек. Всичко важно е на негово име, а изглежда много. Четири коли, две къщи, много кредитни карти.
— В класа й няма Собек — каза Хари. — Но има две момичета на име Аманда. Аманда Рейнълдс и Аманда Риърдън. Мислиш ли, че е една от тях?
Киз поклати глава.
— Не. Възрастта не подхожда. Тук пише, че Аманда Собек е на четирийсет и една, с осем години по-голяма от Ребека. Нещо не пасва. Не смяташ ли, че трябва просто дай се обадим?
Той рязко захлопна годишника и Райдър се сепна.
— Не — каза Бош. — Просто ще отидем.
— Къде? При нея ли?
— Да. Време е да се размърдаш и да почукаш на хорските врати.
Погледна я и видя, че ней е много смешно.
— Нямам предвид точно теб. Така е думата. Да вървим.
Тя се изправи.
— Ужасно си лекомислен за човек, който до довечера може да остане без работа.
— Няма друг начин, Киз. Мракът дебне. И настъпва каквото и да правиш.
Бош закрачи към изхода.
37
Адресът на Фаралоун Авеню, който бяха открили с АвтоТрек, се оказа имение в средиземноморски стил. Имаше отделен гараж с четири тъмни дървени врати и прозорци. Детективите трябваше да наблюдават всичко това през врата от ковано желязо — чакаха да им отговорят по домофона. Накрая от квадратната кутийка на стълба до отворения прозорец на Бош се разнесе глас:
— Да, кой е?
Беше жена. Навярно млада.
— Аманда Собек? — попита Бош.
— Не, аз съм нейната помощничка. Кои сте вие?
Хари пак погледна кутийката и видя обектив на камера. Наблюдаваха ги, освен че ги чуваха. Извади значката си и я протегна на трийсетина сантиметра пред обектива.