38
На път за „Хилсайд“ всички в колата мълчаха. На Бош му се искаше да поговори с Райдър, за да обсъдят последното си откритие, ала не можеше да го направят пред Аманда Собек. Затова мълчаха. Госпожа Собек попита дали може да се обади на съпруга си и Хари отговори утвърдително. Ала тя не успя да се свърже с него и остави съобщение с почти истеричен глас — молеше го дай се обади колкото може по-скоро.
Стигнаха в гимназията по обед. Докато минаваха по централния коридор към канцеларията, чуха глъчката от ученическия стол.
Госпожа Аткинс седеше на рецепцията и видимо се смути, когато видя Аманда Собек в компанията на детективите. Бош поиска да се срещне с директора Стодард.
— Господин Стодард днес обядва извън кампуса — каза секретарката. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да, искаме да се срещнем с Кейтлин Собек. Госпожа Собек ще присъства на разговора ни.
— Веднага ли?
— Да, госпожо Аткинс, веднага. И ще ви бъда признателен, ако вие или друг служител я доведе. Може би ще е по-добре другите деца да не виждат, че я придружават полицаи.
— Аз ще я доведа — предложи Аманда.
— Не — побърза да я спре Бош. — Искаме да я видим едновременно с вас.
Това бе учтив начин дай каже, че не желае тя да разпита дъщеря си за мобилния телефон преди полицията.
— Просто ще ида в стола и ще я намеря — отвърна госпожа Аткинс. — Можете да използвате заседателната стая на директора за вашия… хм, разговор.
Излезе иззад рецепцията и тръгна към вратата, която водеше към централния коридор.
— Благодаря, госпожо Аткинс — извика след нея Бош.
Минаха почти пет минути, докато секретарката открие и доведе Кейтлин Собек. Докато чакаха, пристигна Мелъди Лейн и Хари каза на Аманда, че помощничката й ще трябва да остане навън по време на разговора. Бош, Райдър, Кейтлин и майка й влязоха в стаята до кабинета на директора. Вътре имаше кръгла маса с шест стола.
След като седнаха, Бош кимна на Райдър и тя поведе разговора. Хари бе решил, че е по-добре жена да разпита момичето, и партньорката му го беше разбрала, без да го обсъждат. Обясни на Кейтлин, че разследват телефонно обаждане, направено от нейния мобилен телефон в 13:40 предишния ден. Момичето веднага я прекъсна.
— Невъзможно.
— Защо? Ние подслушвахме електронно поста, с който е била осъществена връзката. Повикването е дошло от вашия мобифон.
— Вчера бях на училище. Не ни позволяват да използваме мобифони през учебно време.
Кейтлин изглеждаше нервна. Бош виждаше, че ги лъже, ала нямаше представа каква е играта. Зачуди се дали лъже, защото майка й е в стаята.
— Къде е мобифонът ви в момента?
— В раницата ми. А тя е в шкафчето. И е изключен.
— Там ли е бил вчера в един и четирийсет?
— Аха.
Не гледаше Райдър. И лъжеше — личеше й. Бош знаеше, че Киз също го вижда.
— Следствието е много сериозно, Кейтлин — успокоително каза Райдър. — Ако ни лъжеш, може да си навлечеш много неприятности.
— Не лъжи, Кейтлин! — рязко възкликна Аманда Собек.
— Моля, запазете спокойствие, госпожо Собек — обърна се към нея Киз. — Кейтлин, това електронно подслушване, за което ти обяснявах, не лъже. Използван е твоят мобифон. Няма никакво съмнение. Възможно ли е вчера някой да е отворил шкафчето ти и да е използвал мобифона?
Момичето сви рамене.
— Всичко е възможно.
— Добре, кой би могъл да го направи?
— Не знам.
Бош се прокашля, погледна я втренчено и каза твърдо:
— Мисля, че трябва да отидем в града. Може би тук не е мястото за такъв разпит.
Стана и отмести стола си назад.
— Какво става, Кейтлин? — умолително попита Аманда. — Детективите са абсолютно сериозни. На кого си звъняла?
— На никой, не разбра ли?
— Не, не разбирам.
— Телефонът не беше у мен, бяха ми го конфискували.
Бош седна и Райдър отново пое разговора.
— Кой е конфискувал телефона ви?
— Госпожа Сейбъл.
— Защо?
— Защото не бива да ги използваме тук. Вчера най-добрата ми приятелка Рита не дойде на училище. Опитах се дай пратя есемес през часа на класния, за да видя как е, и госпожата ме хвана.
— И ти взе мобифона, така ли?
— Да.
Бош се мъчеше да вкара Бейли Костър-Сейбъл в калъпа на убиеца на Ребека Верлорън. Знаеше, че едно нещо не отговаря. Шестнайсетгодишната Бейли не можеше да е пренесла отпуснатото тяло на приятелката си по склона зад къщата.
— Защо преди малко ни излъгахте? — попита Райдър.
— Защото не исках тя да научи, че съм загазила. — Момичето посочи майка си с брадичка.
— Никога не лъжи полицията, Кейтлин — сряза я Аманда. — Не ме интересува какво…
— По-късно ще можете да поговорите за това с нея, госпожо Собек — прекъсна я Бош. — Да продължим.