Бош изхъмка. Прочетеното го смущаваше. Престъпното минало на Маки можеше да се смята за път към убийство. Само че в случая убийството беше дошло първо, на осемнайсетгодишна възраст, а дребните престъпления — по-късно. Нещо не пасваше.
— Какво има? — усетила съмненията му, попита Райдър.
— Не знам. Обърнато е отзад напред. Нашият човек преминава от убийство към дребни престъпления. Нещо не ми се връзва.
— Е, това са само нещата, за които са го арестували. Не значи, че всичките му престъпления са тук.
Той кимна.
— Малолетен престъпник?
— Възможно е. Много е вероятно. Обаче вече няма да получим досието му. Сигурно отдавна е унищожено.
Това бе вярно. Щатските власти полагаха огромни усилия да защитят анонимността на малолетните престъпници. Престъпленията им рядко стигаха до съдебната система за възрастни. Въпреки това Бош си мислеше, че трябва да има престъпления, които повече съответстват на привидно хладнокръвното убийство на шестнайсетгодишно момиче, обезвредено със зашеметител и отвлечено от дома му. Започваше да го обзема смущаващо предчувствие. Струваше му се, че Маки не е извършителят. А връзката с извършителя.
— Пусна ли го и през регистъра за шофьорски книжки, за да намериш адреса му? — попита той.
— Вече не се прави така, Хари. Шофьорските книжки се подновяват на четири години. Ако искаш да откриеш някого, използваш АвтоТрек.
Киз отвори следственото дело и му подаде един лист. Най-отгоре на компютърната разпечатка пишеше „АвтоТрек“. Райдър поясни, че това била частна компания, с която полицията имала договор. Фирмата извършвала компютърни проверки във всички обществени архиви, включително в бази данните на Службата за издаване на разрешения за управление на МПС, комуналните услуги и кабелните оператори, както и в частни бази данни като кредитни компании, за да намери предишните и настоящия адрес на издирваната личност. Разпечатката съдържаше различни адреси на Роланд Маки от осемнайсетата му година. В последните му документи, включително шофьорската книжка и автомобилния му талон, се посочваше адресът в Панорама Сити. Но Райдър беше оградила адреса, на който Маки бе живял от осемнайсетата до двайсетата си година, от 1988 до 1990-а, апартамент на Топанга Кениън Булевард в Чатсуърт. Това означаваше, че по време на убийството Маки е живеел съвсем близо до дома на Ребека Верлорън. Бош се обнадежди. Близостта беше ключов елемент в мозайката. Като се оставеха съмненията му около криминалното минало на Маки, фактът, че през 1988-а той се е намирал в непосредствена близост и следователно е можел да види или даже да познава жертвата, рязко натежаваше откъм неговата страна на везните.
— Сега успокои ли се, Хари?
— Малко.
— Добре. Тогава тръгвам.
— Ще те чакам тук.
Райдър излезе, а Бош продължи да чете следствените материали. Третият обобщаващ следствен доклад се съсредоточаваше върху проникването на извършителя в къщата. По ключалките на вратите и прозорците нямало следи от насилване и всички известни ключове били у членовете на семейството и една чистачка, върху която не падали никакви подозрения. Детективите предполагаха, че убиецът се е вмъкнал през гаража, който бил оставен отворен, и после е влязъл в къщата през междинната врата, която обикновено се заключвала едва след като Робърт Верлорън се прибирал от работа вечер.
Обяснението на семейството за отворения гараж било, че дъщеря им наскоро взела шофьорска книжка и от време на време й позволявали да излиза с колата на майка си. Тя обаче още не била придобила навика да затваря вратата на гаража и родителите й неведнъж й се карали за това. Привечер преди отвличането майка й я пратила да прибере дрехите от химическо чистене. Следователите бяха потвърдили, че момичето е взело дрехите в 17:15 и след това се е прибрало вкъщи. Предполагаха, че Беки пак е забравила да затвори гаража и да заключи междинната врата. Майката казала, че въпросната вечер изобщо не била проверила гаража.
Двама съседи, разпитани след убийството, съобщили, че вечерта видели вратата на гаража отворена. Така след връщането на Робърт Верлорън от работа всеки можел лесно да влезе в къщата.
Бош си помисли колко ли пъти е виждал как нечия привидно невинна грешка се превръща в ключ към гибелта на жертвата. Една рутинна задача като прибирането на дрехи от химическо чистене можеше да е дала възможност на убиеца да влезе в дома. Беки Верлорън можеше неволно да е причинила собствената си смърт.