— Знам какво искаш да кажеш — че имам партньорка с големи връзки. Сигурно си обяснявала на Вартан и Гарсия как да ръководят работата в Долината.
Тя поклати глава с престорена досада.
— Не ми се прави на много важен. Работата на шестия етаж ми даде представа как действа управлението.
— Или как не действа. Като стана дума за това, трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
— Когато слязох за кафе, се натъкнах на Ървинг. Веднага след като ти излезе.
На лицето на Райдър се изписа безпокойство.
— И какво стана? Какво ти каза?
— Почти нищо. Само ме нарече регенерат и заяви, че ще се проваля с гръм и трясък и че ще повлека началника със себе си, задето ме е назначил. И че когато прахът се слегне, той, Ървинг де, ще е готов да заеме полагащото му се място.
— Господи, Хари. Още ти е първият ден на работа и Ървинг вече те е подгонил, а?
Бош широко разпери ръце и едва не удари мъжа на съседната маса по рамото.
— Отидох за кафе. Той беше там. И ме заговори, Киз. Аз просто си гледах работата. Кълна се.
Тя се наведе над чинията си и мълчаливо продължи да яде. Остави последното парче свинско недоядено.
— Не мога повече, Хари. Да ставаме.
— Готов съм.
Бош остави на масата повече от достатъчно пари и Райдър каза, че ще плати следващия път. Качиха се в колата на Хари, черен мерцедес, и потеглиха обратно през китайския квартал към магистрала 101. Едва когато се включиха в движението на север, Райдър отново заговори за Ървинг.
— Не го приемай толкова лекомислено, Хари. Много внимавай.
— Винаги внимавам, Киз, и никога не съм приемал този човек лекомислено.
— Само ти казвам, че на два пъти се е провалял в опитите си да стане началник. Може да започва да се отчайва.
— Знаеш ли какво не мога да разбера? Защо твоят човек не се е избавил от него, когато е дошъл в управлението. За да започне на чисто, нали загряваш? Преместването на Ървинг оттатък улицата не слага край на опасността.
— Не можеше да го изхвърли. Ървинг е в управлението повече от четирийсет години. Има много връзки, включително в общината. И знае много мръсни тайни. Началникът няма да му направи нищо, ако не е сигурен, че няма да има последствия.
Отново се умълчаха. Толкова рано следобед нямаше много движение. Бяха пуснали радиото на КФУБ, канал, по който предаваха само новини и информация за движението по пътищата, и не се съобщаваше за задръствания. Бош хвърли поглед към таблото и видя, че има половин резервоар бензин. Щеше да му стигне.
Бяха решили да се редуват да използват личните си коли. Бяха им разрешили да получат служебен автомобил, но и Двамата бяха наясно, че най-вероятно ще минат седмици, Докато им го предоставят. Управлението не разполагаше нито със свободни коли, нито с пари за нови. Разрешението просто им даваше основание да осребряват сметките си за бензин, изразходван с личните им коли. Сигурно щяха да навъртят толкова много километри с мерцедеса, помисли Бош, че в крайна сметка бензинът щеше да излезе на управлението повече от одобрения служебен автомобил.
— Виж, знам какво си мислиш и без да го казваш — накрая наруши мълчанието той. — Ти не се тревожиш само за мен. Напъха си главата в торбата и убеди началника да ме вземе пак на работа. Повярвай ми, Киз, разбирам, че не става въпрос само за мен. Излишно е да се измъчваш и можеш да кажеш на началника, че няма нужда да се безпокои. Няма да се издъня.
— Добре, Хари, радвам се да го чуя.
Той се опита да измисли още нещо, за да я убеди. Знаеше, че думите са само думи.
— Знаеш ли, не си спомням дали съм ти го казвал, обаче след като напуснах, отначало наистина ми хареса. Нали разбираш, да не ходя на работа и да правя каквото ми скимне. После започна да ми липсва и накрая пак започнах да разследвам престъпления. Сам. Така или иначе, една от последиците беше, че започнах да накуцвам.
— Да накуцваш ли?
— Само малко. Все едно, че единият ми ток е по-нисък от другия. Или че краката ми са с различна дължина.
— И провери ли си обувките?
— Нямаше нужда. Не бяха виновни те. Беше заради пистолета.
Бош я погледна. Райдър се взираше право пред себе си, свила вежди, както често правеше в негово присъствие. Той отново насочи вниманието си към пътя.
— Толкова дълго бях носил пистолет, че липсата му нарушаваше равновесието ми.
— Странна история, Хари.
Минаваха през прохода Кауенга. Бош погледна през страничния прозорец и потърси с очи къщата си, сгушена сред другите в гънките на планината. Стори му се, че зърва задната веранда да се подава над кафявите храсталаци.