Албърт Уелс кимна и отговори с хриплив глас:
— Бронхита пипнах като миньор. Астмата дойде по-сетне — той премести поглед към Кристин: — Моля да ме извините за всичко това, госпожице.
— Аз също бих искала да се извиня и преди всичко за това, че смениха стаята ви.
Главният механик беше свързал свободния край на гумения маркуч със зелената бутилка. Доктор Ъксбридж му каза:
— Ще започнем да подаваме кислород в продължение на пет минути и ще прекъсваме за още пет минути.
Двамата нагласиха импровизираната маска върху лицето на болния. Разнесе се постоянно съскане, което показваше, че кислородът е тръгнал. Докторът погледна часовника си и след това попита:
— Повикахте ли лекаря на хотела?
Кристин му обясни за доктор Арънс и доктор Ъксбридж кимна одобрително.
— Той ще се заеме с болния, като пристигне. Аз съм от Илиной и нямам разрешително да практикувам в Луизиана. — Той се наведе над Албърт Уелс: — По-добре ли ви е?
Дребничкият човек кимна утвърдително с глава под найлоновата торбичка.
В коридора се разнесоха нечии твърди стъпки и в стаята влезе Питър Макдермот, като едрата му фигура запълни очертанията на вратата:
— Предадоха ми, че сте ме търсили — каза той на Кристин и отправи поглед към леглото: — Ще се оправи ли?
— Мисля, че ще се оправи, но, струва ми се, ние сме задължени на господин Уелс — като кимна на Питър, тя излезе с него в коридора и му обясни това, което пиколото й беше разказал за размяната на стаите. Като забеляза, че Питър се намръщи, тя добави: — Ако остане в хотела, трябва да му дадем друга стая и мисля, че не би било много трудно да намерим и медицинска сестра.
Питър кимна в знак на съгласие. В офиса на камериерките на другия край на коридора имаше телефон. Той отиде там и помоли да го свържат с рецепцията.
— Намирам се на четиринайсетия — осведоми администратора, който отговори на позвъняването. — Има ли свободна стая на този етаж?
Последва дълга пауза. Дежурният администратор работеше отдавна в хотела и беше назначен преди много години от Уорън Трент. Той имаше самовластен стил на работа, който малцина дръзваха да оспорват. Освен това неколкократно бе дал на Питър Макдермот да разбере, че не обича новоназначените, особено, когато са по-млади, по-висшестоящи от него и са северняци.
— Е какво — каза Питър, — има ли стая?
— Разполагам с 1410 — каза чиновникът с възможно най-подчертан акцент на плантатор от Юга. — Но съм я определил за един господин, който се настанява в този момент. — Той добави: — Ако не знаете, трябва да ви кажа, че хотелът е почти пълен.
Питър помнеше стая 1410. Беше голяма и просторна и гледаше към авеню „Сейнт Чарлз“. Предпазливо попита:
— Ако взема 1410, можете ли да намерите нещо друго на вашия господин?
— Не, господин Макдермот. Разполагам само с един малък апартамент на петия етаж. Но господинът не желае да плати по-висока цена.
Питър каза решително:
— Нека вашият човек се настани в апартамента на цената на единична стая. Утре сутрин можете да го преместите. Междувременно ще използувам 1410, за да преместя в нея госта от 1439, и моля да ми изпратите едно пиколо с ключа.
— Само за минутка, господин Макдермот — до този миг чиновникът говореше равнодушно, но сега премина в определено рязък тон: — Политиката на господин Трент винаги е била…
— Сега говорим за моята политика — прекъсна го Питър. — И още нещо: преди да си тръгнете, оставете бележка на колегите си от дневната смяна, че утре очаквам обяснение защо господин Уелс е бил преместен от предишната му стая в 1439. Можете да добавите, че би било по-добре за тях, ако причината е основателна…
Той затвори телефона и намигна на Кристин многозначително.
5
— Трябва да си се побъркал — протестираше кройдънската дукеса, — напълно и безвъзвратно си побъркан.
Беше се върнала в гостната на президентския апартамент, след като Питър Макдермот си тръгна, и внимателно затваряше вътрешната врата.
Дукът не можеше да си намери място, както винаги, при честите езикови схватки със съпругата си:
— Страшно съжалявам, моето момиче. Телевизорът работеше и не можах да чуя момчето. Помислих, че се е разкарал — той отпи голяма глътка от чашата с уиски и сода, която държеше несигурно в ръка, и после добави печално: — Освен това съм ужасно разстроен от цялата история.
— Ужасно разстроен! — в тона на жена му се долавяха необичайни нотки на истерия. — Теб ако слуша човек, всичко е някаква игра. Сякаш станалото тази вечер не би могло да ни доведе до пълна катастрофа…