Дребничкият доктор замълча, опипвайки с поглед лицата на присъствуващите.
— Вече разбрахте за безцеремонната обида, която този хотел нанесе на изтъкнатия ни колега, доктор Николас — обида, която е грубо противоречие със закона за гражданските права. В замяна на това, като ваш президент, аз предложих да се предприемат драстични мерки. А именно да отменим конгреса и всички до един да напуснем хотела.
В залата наоколо се разнесоха възгласи на удивление. Доктор Инграм продължи:
— Повечето от вас са разбрали за моето предложение. За останалите, които пристигнаха тази сутрин, то е нещо ново. Трябва да кажа и на едните, и на другите, че предложените от мен действия водят до неудобства и разочарование — то важи и за мен в не по-малка степен и за нас представлява не само професионална, но и обществена загуба. Но има случаи, при които е засегнато чувството за чест и когато не би помогнало нищо друго освен решителните действия. Смятам, че нашият случай е такъв. Всъщност това е единственият начин, чрез който можем да покажем силата на чувствата си и да докажем недвусмислено, че хората от нашата професия не бива да се шегуват по въпросите за правата на човека.
В залата се разнесоха викове: „Правилно! Правилно!“, но заедно с това и възгласи на недоволство.
Някъде в средата на залата се възправи тромаво едра мъжка фигура. Куаратън, наведен от наблюдателницата си, съзря масивни челюсти, месести устни, разтегнати в усмивка, и очила с дебели рамки. Едрият човек заяви:
— Аз съм от Канзас Сити.
Наоколо се разнесоха одобрителни викове и в отговор той помаха с месестата си ръка.
— Аз имам само един въпрос към доктора. Ще може ли той да обясни на моята мъничка жена, която, струва ми се, като повечето други съпруги очакваше с нетърпение това пътуване, защо след като едва пристигнахме, трябва да си подвием опашките и да си вървим у дома?
— Не говорите по същество! — възнегодува нечий разгневен глас, но беше заглушен от подигравателните викове и смях на останалите присъствуващи.
— Да, господине — каза едрият мъж. — Искам той да даде обяснение на жена ми — и с доволен вид си седна на мястото.
Доктор Инграм скочи, почервенял от възмущение.
— Господа, това е неотложен и сериозен въпрос. Вече двайсет и четири часа не предприемаме нищо, а според мен още преди половин ден можехме да вземем решение.
Последваха аплодисменти, но те бяха краткотрайни, подети от малцина. Заговориха няколко души едновременно. Председателят на събранието, седнал до доктор Инграм, затропа с чукчето.
Последваха изказванията на няколко души, които осъдиха изгонването на доктор Николас, но без да посочат някакъв отговор на въпроса за ответните мерки. В този миг, сякаш по всеобщо съгласие, вниманието се насочи към слаб, спретнат човек, застанал в решителна поза в предната част на залата. Куаратън не схвана името му, назовано от председателя, но успя да чуе:
— …втори заместник-председател и член на нашия изпълнителен комитет.
Той заговори със сух, рязък глас:
— Това събрание се провежда при закрити врати по мое настояване, след като получих подкрепата на неколцина колеги от изпълнителния комитет. Като резултат сега можем да говорим, знаейки, че каквото и да кажем, няма да се запише и навярно да се представи в погрешна светлина извън пределите на залата. Това решение, бих добавил, срещна силната съпротива на многоуважавания ни президент, господин Инграм.
— А от какво се страхувате? От съпричастност към всичко това ли? — изръмжа доктор Инграм от трибуната.
Пренебрегвайки въпроса, спретнатият човек продължи:
— Аз не отстъпвам на никого по отношение на неодобрението, което изпитвам към дискриминацията. Някои от най-добрите ми… — той се поколеба — … най-обичаните ми колеги от асоциацията принадлежат към други раси и вероизповедания. При това и аз, както доктор Инграм, също съжалявам за вчерашния инцидент. В този момент ние не можем да се споразумеем единствено по въпроса за процедирането по проблема. Доктор Инграм — ако бих могъл да използвам неговата склонност към метафората — предпочита да работи предимно с клещите. Аз съм на мнение, че трябва с по-леки средства да се лекува една неприятна, но локализирана инфекция — през залата премина вълна от смях, а изказващият се усмихна.