На Питър му се стори, че заради хотела би трябвало да бъде доволен. Вместо това той се чувствуваше потиснат. Интересно му беше да узнае как се бе отразило това върху доктор Инграм, чиито силни доводи и прямота не бяха срещнали подкрепа.
Питър с огорчение размисли, че циничната оценка на Уо-рън Трент за вчерашната ситуация в крайна сметка се оказа вярна. Все пак, помисли си той, ще трябва да се уведоми собственикът на хотела.
Когато Питър влезе в приемната на директора в служебния апартамент, Кристин вдигна поглед от бюрото си. Усмихна му се топло и той си припомни колко му се искаше да проговори с нея предишната вечер.
— Хубаво ли прекара? — попита го тя и сякаш неговата колебливост й беше забавна. — Или може би вече си забравил?
Той поклати глава.
— Всичко беше чудесно. Но въпреки това ми липсваше и все още ми е неловко, че забравих за уговорката ни.
— Остарели сме с двайсет и четири часа, така че няма какво повече да говорим за това.
— Ако не си заета, вероятно довечера ще мога да поправя грешката си.
— Поканите валят една след друга — каза Кристин. — Довечера ще вечерям с господин Уелс.
Питър вдигна учудено вежди.
— Значи той се е възстановил?
— Е, не дотам, че да излиза от хотела, та затова ще вечеряме тук. Ако работиш до късно, защо не дойдеш и ти?
— Ако успея, ще дойда — и като кимна към затворената двойна врата на кабинета на собственика, попита: — Тук ли е У.Т.?
— Да, можеш да влезеш. Все пак смятам, че не идваш по някакви проблеми. Тази сутрин изглеждаше потиснат.
— Имам новини, които вероятно ще го зарадват. Зъболекарите току-що гласуваха против отлагането на конгреса. — И добави сухо: — Предполагам, чела си нюйоркските вестници.
— Четох ги. Бих казала, че си получихме заслуженото.
Той кимна в знак на съгласие.
— Аз прегледах и местните вестници — каза Кристин. — Няма нищо ново за инцидента с катастрофата. Все си мисля за това.
— И аз също — отвърна Питър съчувствено.
Още веднъж картината отпреди три вечери изникна пред очите му: преградения с въже осветен път, по който полицаите навъсено търсеха веществени доказателства. Интересно дали полицейското разследване ще се добере до провинилата се кола и шофьора й. Навярно и колата, и шофьорът се намираха вече в безопасност и извън обсега на разследването, макар че се надяваше на обратното. Мисълта за това престъпление му напомни и друго. Да не забравеше да попита Огилви докъде е стигнало тази нощ разследването по кражбата в хотела. Той си припомни с изненада, че инспекторът не се е обадил досега.
И като се усмихна още веднъж на Кристин, почука на вратата на Уорън Трент и влезе.
Новините, които Питър донесе, изглежда не направиха никакво впечатление. Собственикът кимна разсеяно, сякаш не желаеше да се откъсне от мислите си, в които се беше вглъбил. После понечи да заговори — по друг въпрос долови Питър, — обаче промени внезапно решението си. След като размениха няколко фрази, Питър си тръгна.
Албърт Уелс беше прав, помисли си Кристин, като предрече, че Питър Макдермот ще я покани тази вечер. Тя съжали за миг, че преднамерено беше поела друг ангажимент.
Размяната й напомни за хитрия ход, който измисли вчера, за да спести излишните разходи на Албърт Уелс тази вечер. Тя позвъни на Макс, оберкелнера на основния ресторант.
— Макс — каза Кристин, — вечерните ви цени са безбожни.
— Аз не ги определям, госпожице Франсис. Макар понякога да ми се ще това да зависи от мен.
— Напоследък май нямате много посетители?
— Някои вечери — отговори сервитьорът — се чувствам като Ливингстън, който чака Стенли.11 Да ви кажа, госпожице Франсис, хората вече поумняха. Те са наясно, че хотели като нашия разполагат с една централна кухня и в който и ресторант да се хранят, ще им сервират една и съща храна, приготвена по един и същ начин от все същите готвачи. И не би било по-зле, ако се настанят там, където цените са по-ниски, макар и обслужването да не е блестящо.
— Имам един приятел — каза Кристин, — който харесва обслужването в трапезарията — един възрастен господин на име Албърт Уелс. Ние ще вечеряме тази вечер в ресторанта. Искам да се погрижите сметката му да не бъде голяма, но не толкова малка, че да разбере това. Разликата ще поема аз.
— Хей! И аз бих искал да опозная такова момиче като тебе — засмя се оберкелнерът.
— А, с вас няма да стане, Макс — отвърна тя. — Всички таят, че сте един от двамата най-богати хора в хотела.
— А кой е вторият?
— Не е ли Хърби Чандлър?
— Не оказвате голяма част, като свързвате името ми с Чандлър.