— Госпожица Прейскът ви търси на втория бутон.
— Кажете, че съм зает и ще й позвъня по-късно — но веднага се поправи. — Няма значение, свържете ме да говоря.
Той вдигна слушалката и в нея се разнесе бодрия глас на Марша:
— Аз всичко чух.
Раздразнен, той реши да припомни на Флора, че трябва да изключва външната линия, когато говори по вътрешния телефон.
— Извинете — каза той, — но имам ужасно неприятна сутрин за разлика от снощната чудесна вечер.
— А аз бях убедена, че управителите на хотелите най-напред се научават бързо да възстановят силите си.
— Може би на някои им се удава, но аз не съм от тях.
Усети, че я обзе нерешителност, и после тя добави:
— Наистина ли цялата вечер беше чудесна?
— Цялата.
— Добре. Тогава аз съм готова да изпълня обещанието си.
— Струва ми се, че сте го изпълнила.
— Не — каза Марша. — Обещах да ви запозная с историята на Ню Орлийнс. Бихме могли да започнем днес следобед.
Беше готов да й откаже, тъй като бе невъзможно да напусне хотела, но тогава осъзна, че много му се иска да излезе с нея. И защо не? Той рядко използуваше полагаемите му се два почивни дни през седмицата, а и напоследък беше положил доста извънреден труд, така че би могъл да отсъствува за кратко време.
— Добре — каза той. — Да видим колко векове ще можем да проследим между два и четири часа.
7
По време на двайсетминутната молитва, преди да донесат закуската в апартамента му, Къртис О’Кийф долови на два пъти, че мисълта му блуждае в друга посока. Това беше обичайна проява на безпокойство, за която той набързо се извини пред бога, без да отделя прекомерно внимание, тъй като инстинктът да бъде постоянно в движение бе част от природата на хотелския магнат, даден му от бога по всяка вероятност.
Все пак си припомни с облекчение, че днес е последният му ден в Ню Орлийнс. Довечера щеше да замине за Ню Йорк, а утре за Италия. Крайната цел на пътуването за него и Додо беше хотелът на О’Кийф в Неапол. Освен смяната на декора би било приятно да отседне още веднъж в един от своите хотели. Къртис О’Кийф никога не разбираше смисъла на отправяното му критично обвинение, че човек може да обиколи света, без да напуска САЩ, ако винаги отсяда в хотелите на О’Кийф. Независимо от предпочитанието си да пътува в чужбина той обичаше обкръжението на познатите неща — американската обстановка с малки отстъпки пред местния колорит; американски тоалетни, американска храна и преди всичко американците. Това се предлагаше в заведенията на О’Кийф.
Нямаше значение, че само след седмица щеше да бъде обхванат от нетърпението да напусне Италия, така както сега му се тръгваше от Ню Орлийнс. В неговата империя имаше много места — „Тадж Махал — О’Кийф“, „О’Кийф — Лисабон“, „Аделанда — О’Кийф“, „О’Кийф — Копенхаген“ и други, където посещенията на важното началство, макар и недотам значимо засега за ефективната дейност на веригата, би стимулирало бизнеса така, както една катедрала може да се сдобие със слава при посещението на папата.
По-късно, разбира се, подир месец-два, щеше да се върне в Ню Орлийнс, когато „Сейнт Грегъри“ — по това време „О’Кийф — Сейнт Грегъри“ — ще бъде надлежно прегледан и оформен според нормите за хотелите на О’Кийф. Пристигането му за церемонията по откриването ще бъде триумфално, с фанфари, с граждански почести и статии в пресата, радиото и телевизията. Както винаги при такива случаи, щеше да доведе със себе си свита от знаменитости, включително и холивудски звезди, които лесно могат да бъдат поканени на такъв щедър пир на аванта.
Мисълта за всичко това изпълваше Къртис О’Кийф с нетърпение. Чувствуваше се леко разстроен, защото все още не беше получил официалния отговор от Уорън Трент съгласно условията, предложени преди две вечери. Вече бе четвъртък предиобед. Оставаше по-малко от час и половина до обяд — крайния срок, за който се бяха уточнили. Очевидно собственикът на „Сейнт Грегъри“ възнамеряваше, воден от някакви свои съображения, да изчака до последната секунда, преди да приеме условията.
О’Кийф нетърпеливо крачеше из апартамента. Преди половин час Додо тръгна на обиколка из магазините, за която й бе дал няколкостотин долара на едри банкноти. Предложи й да включи в покупките някакви леки дрехи, защото в Неапол бе по-топло, отколкото в Ню Орлийнс, а в Ню Йорк нямаше да имат време за покупки. Додо както винаги му благодари сърдечно, но все пак малко странно, без онова пламенно въодушевление, което показа при вчерашната екскурзия с парахода из пристанището, която струваше само шест долара. Странни същества са жените, помисли си той.