Беше застанал пред един прозорец и гледаше навън, когато телефонът от другия край на дневната иззвъня. Той се приближи до него с няколко крачки.
— Да?
Очакваше да чуе гласа на Уорън Трент. Вместо това телефонистката съобщи, че го търсят от провинцията. Миг по-късно в телефона се разнесе калифорнийският провлачен говор на Ханк Лемницър.
— Вие ли сте, господин О’Кийф?
— Да, аз съм.
Някак странно на Къртис О’Кийф му се искаше неговият представител за западното крайбрежие да не смята, че е необходимо да му звъни два пъти за едно денонощие.
— Имам новини за вас.
— Какви новини?
— Подписах договора за Додо.
— Мисля, че вчера ясно ви казах: настоявам за нещо по-специално за госпожица Лаш.
— Колко специално имате предвид, господин О’Кийф? По-хубаво от това не може да бъде — истински удар. Додо има голям късмет.
— Обяснете ми.
— Уолт Карзън снима нов вариант на „Ако можеш да ме вземеш със себе си.“ Спомняте ли си? Ние дадохме пари за тази история.
— Спомням си.
— Вчера разбрах, че Уолт търси момиче, което да играе ролята на Ан Милър. Това е една хубава второстепенна роля. На Додо ще й пасне като сутиен по мярка.
Раздразнен, Къртис О’Кийф още веднъж поиска Лемницър да бъде по-деликатен в избора на изразите си.
— Допускам, че ще има пробни снимки.
— Разбира се.
— Тогава как можем да сме сигурни, че Карзън ще се съгласи за тази роля?
— Шегувате ли се? Не подценявайте влиянието си, господин О’Кийф. Додо е приета. При това позвъних и на Сандра Строугън да поработи с нея. Познавате ли Сандра?
— Да — Къртис О’Кийф познаваше много добре Сандра Строугън. Тя имаше славата на една от най-изисканите преподавателки по актьорско майсторство в света на киното. Наред с останалите си постижения тя се славеше със способността си да привлича неизвестни момичета с влиятелни покровители, които превръщаше в доходоносни принцеси от екрана.
— Наистина се радвам за Додо — каза Лемницър. — Винаги съм харесвал това момиче. Само че трябва да действаме бързо.
— Колко бързо?
— Искаха я още вчера, господин О’Кийф. При това всичко се урежда, както съм нагласил останалите неща.
— Какви останали неща?
— Джени Ламарш! — Ханк Лемницър беше озадачен. — Да не би да сте забравил?
— Не! — О’Кийф, разбира се, не беше забравил остроумната и красива брюнетка от Васар, която преди месец-два му бе направила такова впечатление. Но след вчерашния разговор с Лемницър той беше прогонил поне временно от мислите си Джени Ламарш.
— Всичко е уточнено, господин О’Кийф, Джени ще отлети довечера за Ню Йорк и утре ще се срещнете с нея. Ще прехвърлим на нейно име резервацията на Додо за Неапол, а Додо ще пристигне направо тук със самолета от Ню Орлийнс. Всичко е много просто, нали?
Наистина беше просто. Толкова просто, че О’Кийф не можеше да открие никакъв пропуск в този план. Интересно защо ли пък му се искаше да намери пропуск.
— Можете ли да ми гарантирате, че госпожица Лаш ще получи тази роля?
— Господин О’Кийф, кълна се в гроба на майка си.
— Майка ви е все още жива.
— Тогава в гроба на баба си — последва мълчание, а после внезапно доловил всичко, Лемницър каза: — Ако се притеснявате да го кажете на Додо, тогава аз бих могъл да свърша това. Трябва само да излезете за два часа, а аз ще й позвъня и ще уредя всичко. Без много шум и без много сбогуване.
— Благодаря. Аз сам мога да се оправя с това.
— Както желаете, господин О’Кийф. Исках само да ви помогна.
— Госпожица Лаш ще ви уведоми с телеграма за часа на пристигането си в Лос Анджелос. Ще я посрещнете ли на летището?
— Разбира се. Ще бъде чудесно да се видя с Додо. Е, хубаво, господин О’Кийф, желая ви приятно прекарване в Неапол. Завиждам ви, че ще бъдете с Джени.
О’Кийф затвори телефона, без да се сбогува.
Додо се върна задъхана, натоварена с пакети и следвана от един ухилен пиколо, също отрупан с покупки.
— Трябва да се върна, Кърти. Има още.
— Можеше да поръчаш да ти ги изпратят — изръмжа О’Кийф.
— О, така е по-интересно. Като на Коледа — тя се обърна към пиколото: — Заминаваме за Неапол, за Италия.
О’Кийф подаде един долар на пиколото и изчака да си отиде.
Като се освободи от пакетите, Додо горещо прегърна О’Кийф и го целуна по двете бузи.
— Мъчно ли ти беше без мен? Ах, Кърти, колко съм щастлива!
О’Кийф нежно се освободи от ръцете й.
— Нека да поседнем. Искам да ти кажа за някои промени в нашите планове. И аз имам хубави новини за теб.
— По-рано ли ще заминем?
Той поклати глава.