Но когато на човек не му остава нищо друго освен спомени, или поне му се струва, че е така, много по-разумно бе да им се наслаждава. Уорън Трент се надяваше, че в този час, който му оставаше като собственик, няма да бъде обезпокояван.
Но надеждите му се оказаха напразни.
Кристин Франсис влезе тихо, както винаги, долавяйки настроението му.
— Господин Емил Дюмер би искал да говори с вас. Не бих ви безпокоила, но той твърди, че е спешно.
Трент изсумтя. Лешоядите започнаха да се навъртат, помисли си той. Макар като поразмисли, реши, че сравнението му не е много справедливо. В хотел „Сейнт Грегъри“ бе вложена значителна сума от Промишлено-търговската банка, чийто представител беше Емил Дюмер. И тъкмо Промишлено-търговската банка отказа преди няколко месеца да продължи срока на кредита, както и да финансира по-голям заем. Е, хубаво, Дюмер и неговите колеги, директорите, няма вече за какво да се тревожат. С предстоящата сделка парите им щяха да се възстановят. Уорън Трент реши, че трябва да ги увери в това.
Той се пресегна към телефона.
— Не — каза Кристин. — Господин Дюмер е тук и чака отвън.
Уорън Трент спря учуден. Беше крайно необичайно, че Емил Дюмер бе напуснал банковата си твърдина, за да посети някого лично.
Миг по-късно Кристин въведе посетителя и излезе, като затвори вратата.
Нисък, представителен, с къдрав бял бретон, Емил Дюмер беше от креолски произход. И все пак, макар и странно, изглеждаше като излязъл от страниците на „Клуба Пикуик“.12 За това допринасяше и надутата му суетливост.
— Извинете ме, Уорън, за внезапното нахлуване, без да предупредя. Все пак работата, за която дойдох, не ми оставя много време за деликатност.
Те се здрависаха небрежно и собственикът посочи стол на госта си.
— Каква е работата?
Ако не възразявате, бих искал да започна всичко подред. Първо, позволете ми да изразя съжалението си, че не ни бе възможно да изпълним молбата ви за заема. За жалост и сумата, и условията ви бяха извън възможностите ни и установената политика на банката.
Уорън кимна уклончиво. Той не изпитваше особени чувства към банкера, но никога не си бе позволил да го подценява. Под надутата превзетост, която отвличаше и залъгваше вниманието на мнозина, се криеше остър и силен интелект.
— Все пак дойдох днес с намерение, което, надявам се, ще може да компенсира неприятните последици от предишната ни среща.
— Това — отбеляза Уорън Трент — е почти невероятно.
— Ще видим — банкерът извади от елегантно куфарче няколко карирани листа, изписани с молив. — Доколкото разбрах, вие сте получил предложение за хотела от корпорацията на О’Кийф.
— Предполагам, не сте питал за това ФБР?
Банкерът се усмихна.
— Нали нямате нищо против, ако ме информирате за условията на сделката?
— А защо да ви информирам?
— Защото — отвърна отчетливо Емил Дюмер — дойдох, за да ви направя контрапредложение.
— Ако е за това, то аз имам още по-голямо основание да не говоря по този въпрос. Само ще ви кажа, че съм дал съгласието си да отговоря на хората на О’Кийф днес до обяд.
— Точно така. И аз получих същата информация и поради тази причина пристигнах така внезапно. Междувременно искам да се извиня, че не дойдох по-рано, но ми трябваше време, докато събера необходимите сведения и инструкции.
Новината за предложението, отправено в последния час и при това от този събеседник, не развълнува особено Уорън Трент. Той предположи, че някаква група от местни инвеститори, чийто представител се явяваше Емил Дюмер, бе решила да се обедини с намерение да купи евтино хотела, а по-късно да го продаде на изгодна цена. Но каквито и да бяха условията им, те едва ли можеха да се мерят с предложението на О’Кийф. А и положението на Уорън Трент не би се подобрило особено.
Банкерът разгледа бележките с молив.
— Доколкото разбирам, корпорацията на О’Кийф ви е предложила покупка за четири милиона. От тях два милиона ще се използуват за погасяване на сегашната ипотека, а от останалите един ще ви дадат в брой и един под формата на нови акции, които О’Кийф ще пусне. Освен това се носи слух, че ще имате възможност да ползвате под наем апартамента си в хотела.
Уорън Трент почервеня от гняв и удари силно с юмрук по масата.
— Върви по дяволите, Емиле! Престани да си играеш на котка и мишка с мен.