— Ако ви се струва, че е така, моля да ме извините.
— Престанете за бога! Ако вече са ви известни подробностите, защо питате?
— Откровено казано — отвърна Дюмер, — надявах се да получа потвърждението, което току-що ми дадохте. Освен това аз съм упълномощен да ви направя малко по-изгодно предложение.
Уорън Трент разбра, че се е хванал на стара и елементарна уловка. Но той беше изпълнен с възмущение, че Дюмер си бе позволил да му я приложи.
Очевидно и в самата организация на Къртис О’Кийф имаше предател, вероятно някой от щаба на магната, който бе отблизо запознат с неговите най-висши комбинации. В крайна сметка зад всичко това се криеше някаква иронична справедливост, след като Къртис О’Кийф, който се ползуваше от услугите на шпионажа в своя бизнес, бе самият той шпиониран.
— Та с какво са по-добри тези условия? И кой ги предлага?
— Нека първо да отговоря на втория въпрос. Засега не съм упълномощен да ви кажа.
Уорън Трент изсумтя.
— Аз върша бизнес с хора, които мога да видя, а не с духове.
— Аз не съм дух — припомни му Дюмер, — при това вие разполагате с гаранциите на банката, че предложението, което съм упълномощен да направя, е „bona fide“13 и партньорът, когото банката представя, е с безупречна репутация.
Все още раздразнен от уловките, на които бе подложен преди малко, собственикът каза:
— Нека да говорим по същество.
— И аз имам такова намерение — банкерът разлисти записките си. — В основни линии оценката на хотела, която изготвиха моите ръководители, съвпада с тази на корпорацията на О’Кийф.
— Няма нищо чудно, тъй като вие разполагате с данните на О’Кийф.
— Все пак в някои отношения има съществени различия.
За пръв път от началото на разговора Уорън Трент почувствува нарастващ интерес към думите на банкера.
— Първо, моите ръководители нямат никакво желание да преустановите връзките си със „Сейнт Грегъри“ или пък да се откъснете от финансовата му дейност. Второ, те възнамеряват, докато това е оправдано от търговска гледна точка, да запазят независимостта на хотела и присъщите му характерни качества.
Уорън Трент стисна здраво ръчките на стола. Погледна вдясно към стенния часовник. Стрелките сочеха дванайсет без четвърт.
— Все пак те ще настояват да получат контролния пакет с акции, което при сегашните обстоятелства е разумно изискване с оглед осъществяването на ефективен контрол при управлението. По този начин вие самият ще станете акционер с най-голям брой малки акции. Освен това ще ви помолят да си подадете оставката като президент и директор на хотела. Ще ви затрудня ли, ако ми дадете чаша вода?
— Уорън Трент напълни чашата от термоса върху бюрото.
— Какво имате предвид — да стана помощник-келнер ли? Или може би помощник на портиера?
— Най-малко това — Емил Дюмер отпи от водата и после погледна чашата. — Винаги съм се учудвал от забележителния факт как успяват да превърнат нашата кална Мисисипи в такава вкусна вода.
— Продължавайте.
Банкерът се усмихна.
— Моите ръководители предлагат веднага щом си подадете оставката, да бъдете назначен за член на управителния съвет първоначално за срок от две години.
— Просто фигурант, доколкото разбирам.
— Може би. Но на мен ми се струва, че може да има и по-лоши неща. Или навярно предпочитате фигурант да бъде господин Къртис О’Кийф? А колкото до въпроса по предаването на акциите и финансирането, бих искал да го разгледаме по-подробно.
Докато банкерът говореше и често поглеждаше към бележките си, Уорън Трент бе обзет от умора и чувство за нереалност. В паметта му изплува случай от миналото. Веднъж, още съвсем малко момче, беше отишъл на някакъв селски панаир, стиснал в юмруче няколко спестени монети за всевъзможните механизирани игри. Беше се осмелил да стъпи на една платформа, която се наричаше „кейкуок“14. Струваше му се, че от това забавление бе произлязъл и танцът „лимбо“15.
Спомни си, че представляваше някаква платформа от отделни части, скачени помежду си, които непрекъснато се движеха ту нагоре и надолу, ту напред и назад… от това наоколо всичко се люлееше и за едно пени ти се предоставяше опасната възможност да паднеш, преди да стигнеш отсрещния край. Отначало всичко му се струваше забавно, но си спомни, че като наближи края, не желаеше нищо друго, а само да скочи на земята.
През последните седмици сякаш отново се движеше по „кейкуок“. Отначало беше изпълнен с увереност, но после подът внезапно се изплъзна под краката му. Платформата се издигна и надеждата го осени, а после всичко пропадна. Към края Профсъюзът на надничарите го увери, че всичко ще се уреди, но сетне и тази гаранция се сгромоляса внезапно на идиотските си съставни части.
14
Негърска игра — танц, който подът постоянно се движи — целта е да не се падне докрая, наградата е торта („кейк“) — Бел.ред.
15
Танц, при който танцуващите се навеждат назад и минават под хоризонтален лост, който постепенно се смъква надолу — Бел.пр.