И ето съвсем неочаквано този „кейкуок“ отново се успокои и той не желаеше нищо друго, освен да слезе на земята.
Уорън Трент беше наясно, че след време чувствата му ще се променят и както винаги ще надделее личният му интерес към хотела. Но засега изпита единствено облекчение от това, че някак товарът на отговорността падаше от плещите му. И наред с чувството за облекчение у него се зараждаше и любопитство.
Кой ли от водачите на бизнеса в града се криеше зад Емил Дюмер? Кой ли се бе загрижил да поеме финансовия риск да остави „Сейнт Грегъри“ като традиционно независим хотел? Навярно Марк Прейскът? Дали пък владетелят на универсалните магазини не търсеше пътища за разрастване на и без това широките си интереси? Уорън Трент си спомни, че през последните дни бе чул от някого, че Марк Прейскът е в Рим. В това навярно се криеше обяснението за прикрития подход. Е, добре, който и да е, той предположи, че скоро щеше да го разбере.
Сделката с акциите, за която говореше банкерът, беше справедлива. За разлика от предложението на О’Кийф в този случай Уорън Трент щеше да бъде обезщетен с част от акциите на хотела. Според условията, които О’Кийф предлагаше, той щеше изцяло да бъде отстранен от дейността на „Сейнт Грегъри“.
Колкото за определянето му за председател на управителния съвет, при все че му предлагаха почетна длъжност, лишена от власт, така поне щеше да бъде вътрешен, привилегирован наблюдател на всички процеси. Този престижен пост не биваше да се изпуска.
— Та, това е — заключи Емил Дюмер — по същество предложението. Що се отнася до неговата надеждност, вече ви уведомих, че е гарантирано от банката. При това още днес следобед съм готов да дам писмо, заверено от нотариус, в което са представени всички предложения.
— А окончателното приключване на сделката, ако я приема?
Банкерът се замисли и сви устни.
— Няма никаква причина, която би попречила на бързото оформяне на документите, а освен това срокът на ипотеката изисква също да побързаме. Бих казал, че утре по това време ще можем да подпишем договора.
— И несъмнено тогава ще ми бъде разкрита самоличността на купувача.
— Това представлява — съгласи се Емил Дюмер — абсолютно необходимо условие за сделката.
— След като утре ще стане известен купувачът, защо не го назовете сега?
Банкерът поклати глава.
— Трябва да спазвам инструкциите.
За миг в Уорън Трент проблесна старият му гняв. Обзе го изкушението да настоява за разкриване името на купувача като условие от негова страна за приемане на сделката, но здравият разум надделя. Има ли някакво значение дали поставените условия ще бъдат изпълнени? А и разискването на въпроса щеше да му струва сили. При това умората, която усети преди няколко минути, отново го налегна.
Той въздъхна и просто отвърна:
— Съгласен съм.
9
Къртис О’Кийф гледаше Уорън Трент със злоба и недоверие.
— И вие имате нахалството да се явите и да ми кажете, че сте продал хотела на друг?
Те бяха в гостната на апартамента на О’Кийф. Непосредствено след като Емил Дюмер си отиде, Кристин Франсис позвъни по телефона, за да уговори срещата, на която Уорън Трент присъствуваше. Додо, върху чието лице беше изписана неувереност, бе застанала зад О’Кийф.
— Можете да го наричате нахалство — отвърна Уорън Трент. — Ако питате мен, това е само информация. Може би ще ви бъде интересно да разберете, че не съм продал хотела изцяло и че съм запазил значителна част от акциите за себе си.
— Тогава и тях ще загубите! — лицето на О’Кийф беше почервеняло от гняв. От много години не му се беше случвало да пожелае да купи нещо, и то да му бъде отказано. Дори сега, обзет от мъка и разочарование, той не можеше да повярва, че наистина му отказват. — Боже господи! Кълна се, че ще ви смажа!
Додо протегна ръка и докосна О’Кийф за ръкава.
— Кърти!
Той дръпна рязко ръката си.
— Я млъкни!
Вените по слепоочията му видимо запулсираха. Беше преплел стегнато пръсти.
— Ти си развълнуван, Кърти. Не трябва да…
— Върви по дяволите! Не се бъркай в тази работа!
Додо извърна умоляващо очи към Уорън Трент. Погледът й успокои Трент, който беше готов да избухне.
— Можете да постъпите, както пожелаете — каза той на О’Кийф. — Но ще ви припомня, че не разполагате с божественото право единствено вие да купувате. Освен това вие дойдохте тук по собствено желание, а не по моя покана.
— Вие ще проклинате този ден! Вие и всички останали, които и да са. Аз ще строя. Ще срина този хотел и ще го разоря. Всеки замисъл от моите планове ще бъде отправен към унищожението на това място и на вас заедно с него.