Огледа коридора в двете посоки, после бързо извади ключа и го мушна в ключалката. Беше го намазал предварително със стрит графит вместо смазка. Ключът влезе навътре, нарезите съвпаднаха и той го превъртя. Ключаря открехна леко една от вратите. Вътре все още беше тихо. Затвори внимателно вратата и извади ключа.
Сега не възнамеряваше да влиза в апартамента. Това щеше да стане по-късно. Довечера.
Намерението му бе само да разузнае и да се увери, че ключът приляга към бравата и е годен за внезапна употреба, когато се наложи. По-късно щеше да започне наблюденията над апартамента в очакване на подходяща възможност съгласно набелязания план.
Засега реши да се прибере в стаята си на осмия етаж и след като нагласи будилника, легна да спи.
15
Отвън припадаше здрач и като се извини, Питър Макдермот стана от бюрото си и запали осветлението в кабинета. Той отиде на мястото си и отново се извърна към седналия срещу него човек в сив спортен костюм, който говореше с тих глас. Капитан Йолис от следователското бюро при нюорлийнската полиция съвсем не приличаше на полицай в сравнение с онези, които бе виждал Питър. Той продължаваше да слуша учтиво, като някой банков директор, който разглежда нечия молба за заем, докато Питър изреждаше фактите и предположенията си. Само веднъж следователят прекъсна дългия му разказ, за да попита дали може да позвъни по телефона. След като получи положителен отговор, той се обади от деривата на другия край на кабинета и заговори така тихо, че Питър не успя да чуе нито дума.
Отсъствието на какъвто и да е определен отговор накара Питър отново да се усъмни в своите доводи. Накрая той отбеляза:
— Не съм убеден, че всичко това или поне известна част има някакъв смисъл. Всъщност започвам да се чувствам малко глупаво.
— Ако повече хора постъпваха така, господин Макдермот, работата на полицията би била много по-улеснена. — За пръв път капитан Йолис извади молив и бележник. — Ако се получи нещо от този случай, вие естествено ще трябва да дадете цялостни писмени показания. Междувременно ме интересуват една-две подробности. Първо искам да знам номера на колата.
Номерът беше записан в записките на Флора в потвърждение на последния доклад, изготвен от нея. Питър го продиктува високо и детективът го записа.
— Благодаря ви. Другото, което ме интересува, е външното описание на вашия Огилви. Аз го познавам, но искам да го чуя и от вас.
Питър за пръв път се усмихна.
— Това не е трудно.
Когато завърши описанието на Огилви, телефонът иззвъня. Питър вдигна слушалката и я подаде на капитана.
— За вас е.
Този път той успя да чуе отговорите на детектива, който предимно повтаряше: „Да, господине“ и „Ясно“.
По едно време детективът вдигна очи и изгледа изпитателно Питър. После каза по телефона:
— Бих казал, че доста може да се разчита на него. — Лицето му леко се набразди от усмивка. — Но е много разтревожен.
Той повтори номера на колата и описанието на Огилви и затвори телефона.
— Имате право, че съм разтревожен — каза Питър. — Смятате ли да потърсите кройдънския дук и дукесата?
— Не още. Бихме желали да изчакаме още малко. — Детективът изгледа Питър замислено. — Видяхте ли вестника от тази сутрин?
— Не.
— Има някакъв слух, за който се споменава в „Стейтс Айтъм“, че кройдънският дук щял да бъде назначен за посланик на Великобритания във Вашингтон.
Питър леко подсвирна.
— Според шефа ми назначението било току-що потвърдено официално по радиото.
— Това може би означава, че той ще се ползва от дипломатически имунитет?
Детективът поклати глава.
— Той не важи за събитията, станали преди това. Ако са станали.
— Но едно невярно обвинение…
— Би имало сериозни последици във всеки случай, особено като този. Тъкмо затова и не бързаме, господин Макдермот.
Питър се размисли за тежките последици, отнасящи се както за хотела, така и за него самия, ако плъзне слух за следствието, а Кройдън се окажат невинни.
— За да не се тормозите напразно — каза капитан Йолис, — ще ви издам две неща. Нашите хора са направили някои заключения, откакто им позвъних първия път. Те смятат, че вашият Огилви вероятно ще се опита да изведе колата извън пределите на щата, може би някъде на север. Разбира се, ние не знаем какво го свързва с Кройдън.
— И аз не мога да разбера — каза Питър.
— Възможно е, след като сте го видял миналата вечер, да е шофирал през цялата нощ, а през деня да се е скрил някъде. Той разбира много добре, че при това състояние на колата няма смисъл да се опитва да кара през деня. В готовност сме, ако довечера излезе на пътя. В този момент алармират полицията в дванайсет щата.