Андре Лемю отново застана до Питър.
— Това е всичко за тази вечер, мосю. Освен ако не желаете един коняк. В кухнята има малко.
— Не, благодаря ви — усмихна се Питър. — Представлението беше чудесно. Моите поздравления!
Той си тръгна и помощник-готвачът извика подире му:
— Лека нощ, мосю. И не забравяйте.
— Какво? — объркано спря Питър.
— Това, което вече ви казах. За оня хотел, който двамата с вас ще направим.
Полуразвеселен и полузамислен, Питър си проправи път между банкетните маси към изхода.
Беше прекосил почти цялата зала, когато усети, че нещо не е наред. Спря и се огледа, недоумявайки какво се е случило. И тогава изведнъж разбра. Доктор Инграм, гневливият дребничък президент на конгреса на стоматолозите, трябваше да председателствува и тази вечеря — една от важните прояви на конгреса. Но докторът не беше нито на президентското място, нито някъде другаде на дългата централна маса.
Неколцина делегати обикаляха около масите, поздравявайки приятелите си, пръснати из залата. Някакъв човек със слухов апарат се спря до Питър.
— Добре е, нали?
— Разбира се. Надявам се, че вечерята ви е харесала?
— Не беше лоша.
— Междувременно — каза Питър — търсех доктор Инграм, но никъде не го видях.
— Няма и да го видите — отговори му другият с рязък тон, като го изгледа подозрително. — Да не сте от някой вестник?
— Не, аз съм от хотела. С доктор Инграм се срещнахме два пъти.
— Той си подаде оставката. Днес следобед. Ако искате да чуете моето мнение, той се държа като пълен глупак.
Питър сдържа удивлението си.
— А не знаете ли случайно дали докторът е още в хотела?
— Нямам никаква представа.
И човекът със слуховия апарат се отдалечи.
На етажа за конференции имаше вътрешен телефон.
Според думите на телефонистката доктор Инграм се водеше, че все още е в хотела, но телефонът в стаята му не отговаряше. Питър позвъни на главния касиер.
— Дали доктор Инграм от Филаделфия е напуснал хотела?
— Да, господин Макдермот, точно преди една минута. Той е тук, във фоайето.
— Изпратете някого да го помоли да бъде така добър да ме почака. Веднага ще сляза.
Когато Питър пристигна, доктор Инграм стоеше до куфарите си, преметнал шлифер през ръка.
— Сега пък какви неприятности имате, господин Макдермот? Ако желаете да отправя похвала към хотела, щастието няма да ви се усмихне. Освен това нямам много време до самолета.
— Разбрах, че сте си подал оставката, и дойдох да ви кажа, че много съжалявам.
— Предполагам, че ще се справят и без мене. — От Голямата бална зала, два етажа по-нагоре, долетяха аплодисменти и радостни възгласи. — По всичко личи, че вече са се справили.
— Това засяга ли ви?
— Не. — Дребният доктор запристъпя от крак на крак, сведе очи и изръмжа: — Излъгах ви. Засяга ме, и то прекалено много. Не би трябвало, но не мога.
— Мисля, че всеки би постъпил така — каза Питър.
Доктор Инграм рязко вдигна глава.
— Разберете едно, Макдермот: аз не съм загубил позиции. И не желая да се чувствам така. През целия си живот съм бил преподавател и има с какво да се похваля: възпитах добри хора и един от тях е Джим Николас, а също и други като него; някои методики носят моето име; книгите, които съм написал, се четат в университетите. Всичко това е една солидна работа. А останалото — той кимна в посока към Голямата бална зала — е само лъскаво покритие.
— Аз не съм разбрал, че…
— Няма значение. Няма вреда от малко блясък. Това дори допада на хората. Аз исках да стана президент и бях доволен, когато ме избраха. То е нещо като посвещение в звание от онези хора, чието мнение цениш. Ако трябва да бъда честен, Макдермот — и само един господ знае защо ви разправям всичко това, — то сега сърцето ми се пръска, че не съм в залата тази вечер.
Той замлъкна и вдигна очи, а от залата отново долетяха весели звуци и шум.
— Все пак веднъж завинаги трябва да решиш какво желаеш и в какво вярваш. — Дребният доктор изръмжа. — Някои от приятелите ми смятат, че съм се държал като идиот.
— Няма нищо идиотско в това да защищаваш някакъв принцип.
Доктор Инграм изгледа Питър.
— Но вие не постъпихте така, Макдермот, когато ви се удаде тази възможност. Вие доста се разтревожихте за хотела и за службата си.
— Опасявам се, че сте прав.
— Е, да, все пак имате смелостта да си го признаете, та затова Ще ви кажа нещо, сине. Вие не сте единствен. Много пъти и аз съм отстъпвал от позиции, в които съм вярвал. Това може да се случи с всекиго от нас. Но понякога ти се открива отново възможност. Ако това се случи с вас, възползвайте се от нея.