— А помните ли украсен ли беше листът и дали имаше надписа на президентския апартамент?
— Да, господин Макдермот, спомням си. Беше точно както казвате, а листът беше малък.
— В този апартамент ние предлагаме специален тип бланки — каза Питър на детективите.
Вторият детектив попита Калгмър:
— Казахте, че сте изхвърлил бележката заедно с хартията от сандвичите?
— Не ми е ясно как все пак е могло да стане. Разбирате ли, аз винаги съм много внимателен. Ами ето например какво се случи миналата година…
— По кое време стана това?
— Кое? Миналата година ли?
— Миналата нощ — каза спокойно детективът, — когато сте изхвърлил хартията от сандвичите. В колко часа?
— Ами май към два през нощта. Обикновено вечерям към един. Тогава всичко е спокойно и…
— Къде я изхвърлихте?
— На същото място, както винаги. Ей там! — Калгмър ги поведе към килера на чистачката, в който се намираше кофата за смет. Той вдигна капака.
— Има ли вероятност да не са прибрали още вчерашните отпадъци?
— Не, господине. Разбирате ли, кофите ги изхвърлят всеки ден. В хотела много държат на това. Нали така, господин Макдермот?
Питър кимна.
— Освен това — каза Калгмър — аз си спомням, че снощи кофата беше почти препълнена с отпадъци. А сега едва ли ще намерите нещо в нея.
— Я да видим! — Капитан Йолис потърси с поглед съгласие от Питър и после преобърна кофата и изсипа съдържанието й на пода. Макар да претърсиха всичко много внимателно, не откриха никаква следа от хартиите, с които са били увити сандвичите на Калгмър или изчезналата бележка на кройдънската дукеса.
Калгмър ги остави, за да посрещне няколко коли, които се прибраха или излизаха от гаража.
Йолис избърса ръцете си с една хартиена салфетка.
— Къде отиват отпадъците, като ги изнесат оттук?
— Отиват в нашата централна пещ за смет — осведоми го Питър. — Като пристигнат там, всичко се изсипва в големи вагонетки и се смесва с отпадъците от целия хотел и би било невъзможно да се установи кое откъде идва. При това отпадъците, които са взети оттук, вероятно вече са изгорени.
— Може би това няма значение — каза Йолис. — Все пак бих желал да притежаваме тази бележка.
Асансьорът спря на деветия етаж. Детективите последваха Питър, който каза:
— Нямам никакво желание за тази среща.
— Ние ще зададем няколко въпроса и нищо повече — успокои го Йолис. — Бих искал да ни слушате внимателно. А също и отговорите. По-късно може да ни се наложи да ви използваме като свидетел.
За изненада на Питър вратите на президентския апартамент бяха отворени. Като наближиха, отвътре долетя глъч.
— Изглежда имат гости — каза вторият детектив.
Те спряха на прага и Питър натисна звънеца. През открехнатата вътрешна врата той видя просторната гостна. Вътре имаше няколко мъже и жени, а сред тях стояха кройдънският дук и дукесата.
Повечето от гостите бяха в едната ръка с чаши, а в другата — с бележници.
Секретарят на Кройдън се появи в преддверието.
— Добър вечер — каза Питър. — Тези двама господа желаят да се видят с дука и дукесата.
— От някой вестник ли са? Капитан Йолис поклати глава.
— Съжалявам тогава, но това е невъзможно. Дукът дава пресконференция. Тази вечер се потвърди назначението му на поста посланик на Великобритания.
— Разбрах за това — каза Йолис. — Все пак ние сме дошли по важна работа.
Докато разговаряха, те влязоха в преддверието на апартамента. През това време кройдънската дукеса се отдели от групата в гостната и се приближи към тях. Тя се усмихна приветливо.
— Няма ли да влезете?
— Тези господа не са журналисти — подхвърли секретарят.
— О!
Тя извърна очи към Питър и го позна, а после погледна и другите двама.
— Ние сме от полицията, мадам — каза капитан Йолис. — Имам полицейска значка, но може би ще предпочетете да не я показвам тук.
Той погледна към гостната, където някои от гостите ги наблюдаваха с любопитство.
Дукесата направи знак с ръка на секретаря, който затвори вратата на гостната.
Дали си беше въобразил, питаше се Питър, или наистина при произнасянето на думата „полиция“ по лицето на дукесата пробягна сянката на страха? Въображение или не, но тя вече се беше овладяла.
— Мога ли да знам за какво сте дошли?
— Бихме желали да зададем няколко въпроса на вас, мадам, и на съпруга ви.
— Едва ли сега е най-подходящият момент.
— Ще се постараем да бъдем по възможност по-кратки — Йолис говореше с тих, но недвусмислено властен глас.
— Ще попитам мъжа си дали може да се срещне с вас. Моля да изчакате.
Секретарят ги въведе в стая, съседна на гостната и обзаведена като кабинет. Миг-два след като секретарят излезе, дукесата се върна, следвана от дука. Той неуверено откъсна поглед от жена си към новодошлите.