— Предупредила съм нашите гости — заяви дукесата, — че можем да им отделим само няколко минути.
Капитан Йолис мълчаливо извади бележник.
— Вярвам, че няма да възразите, ако ми кажете кога за последен път сте използвали колата си. Мисля, че беше ягуар. И той прочете регистрационния й номер.
— Нашата кола? — запита учудено дукесата. — Не съм сигурна кога точно я използвахме за последен път. Не, един момент. Да, спомням си. Беше в понеделник сутринта. Оттогава е в гаража на хотела. И сега е там.
— Моля ви, помислете внимателно. Използвахте ли, вие или мъжът ви, заедно или поотделно, колата в понеделник вечерта?
Беше съвсем ясно, помисли си Питър, че Йолис насочваше въпросите си не към дука, а към дукесата.
По страните на дукесата избиха две ярки петна.
— Не съм свикнала да поставят думите ми под съмнение. Вече ви казах, че за последен път сме използвали колата в понеделник сутринта. И освен това смятам, че ни дължите обяснение какво означава всичко това.
Йолис записа нещо в бележника си.
— А някой от вас познава ли Тиодор Огилви?
— Като че ли това име ми е познато…
— Той е главният инспектор на хотела.
— Спомням си сега. Той идва веднъж при нас, но не мога да си спомня кога. Попита ме за някакво бижу, което намерили. Някой помислил, че може да е мое, но се оказа, че не е.
— А вие, сър? — Йолис се обърна направо към дука. — Познавате ли Тиодор Огилви и имате ли нещо общо с него?
Кройдънският дук видимо се поколеба. Жена му беше вперила поглед в него.
— Ами… — той замълча. — Всъщност това е, което каза жена ми.
Йолис затвори бележника си и запита с тих, равен глас:
— А ще се учудите ли, ако разберете, че колата ви сега се(намира в щата Тенеси и че е била закарана там от Тиодор Огилви, който е арестуван. И освен това Огилви е посочил в показанията си, че вие сте му платили да откара колата ви от Ню Орлийнс до Чикаго. А предварителното разследване установи, че вашата кола е замесена в катастрофа и е причина за смъртта на двама души от града в понеделник вечерта.
— Тъй като ни питате — рече кройдънската дукеса, — ще ви кажа, че съм безкрайно учудена от всичко това. Всъщност подобен куп от най-необичайни измислици никога не съм чувала.
— Това, че колата ви е в Тенеси, мадам, и че Огилви я е закарал там не са измислици, а факти.
— Ако е така, то той го е направил без знанието и разрешението на мъжа ми и на мене самата. И още повече, ако по думите ви колата е замесена в катастрофата от понеделник вечерта, съвсем очевидно е, че този същият човек е взел колата, като я е използвал за свои лични цели.
— Значи вие обвинявате Тиодор Огилви…
— Обвиненията са ваша професия — отряза го дукесата. — Изглежда сте се специализирали в това. Аз обаче ще отправя едно обвинение към този хотел, който се оказа безкрайно неспособен да опазя имуществото на своите гости. — Дукесата се извърна към Питър Макдермот: — Уверявам ви, че ще чуете още неща по този въпрос.
— Но вие сте написала пълномощно — възрази Питър. — В него се казва, че Огилви може да вземе колата.
Думите му имаха поразяващ ефект, сякаш дукесата бе ударена през лицето. Устните й несигурно се раздвижиха и тя видимо пребледня. Стана му ясно, че й бе припомнил единствената улика, която беше убегнала от вниманието й.
Настъпи безкрайно мълчание. После тя вдигна глава.
— Покажете ми го!
— За съжаление то е… — каза Питър.
И той улови в очите й пламъче на злорадо тържество.
19
Накрая, след безброй въпроси и банални фрази, пресконференцията на Кройдън завърши.
Когато външната врата на президентския апартамент се затвори след последния посетител, от устата на кройдънския дук изригна поток от дълго сдържани думи:
— Боже господи! Няма да се оправим! Невъзможно е да се отървем от…
— Мълчи! — кройдънската дукеса огледа вече опразнената гостна. — Тук не! Не се доверявам на този хотел и на всичко, свързано с него.
— Къде тогава? Къде за бога?
— Ще излезем навън. Където не могат да ни подслушват. Но и навън те моля да бъдеш по-сдържан.
Тя отвори междинната врата към спалните, където бяха бедлингтънските териери. Те напираха с възбуден лай, предвкусвайки, че ще бъдат изведени, докато дукесата им завързваше каишките. В преддверието секретарят почтително отвори вратите на апартамента пред устремените навън териери.
В асансьора дукът бе готов да заговори, но дукесата му кимна с глава да мълчи. Едва когато излязоха навън, далеч от хотела и от околните пешеходци, тя промърмори: