20
— Тази жена лъже — каза капитан Йолис, — но ще ни бъде много трудно да го докажем, ако изобщо ни се удаде.
Той продължи да се разхожда бавно из кабинета на Питър Макдермонт. Двамата детективи бяха дошли тук с Питър след позорното им оттегляне от президентския апартамент. Досега Йолис само се разхождаше и размишляваше, докато другите двама седяха и чакаха.
— Мъжът й може да не издържи — каза вторият детектив. — Само да успеем да го хванем насаме.
Йолис поклати глава.
— Няма никаква възможност. Първо, тя е много хитра, за да допусне това да се случи. Второ, като се има предвид кои и какви са те, ще трябва да пипаме много внимателно — той погледна Питър. — Не си мислете, че полицията действа по един и същи начин както с бедните, така и с богатите и влиятелните.
От другия край на кабинета Питър кимна, макар и безпристрастно. Беше извършил това, което дългът и съвестта изискваха, а по-нататък всичко бе грижа на полицията. Все пак любопитството го накара да попита:
— А бележката, която дукесата беше написала за гаража…?
— Ако разполагахме с нея — каза вторият детектив, — това щеше да бъде неоспоримо доказателство.
— А не е ли достатъчно, ако нощният контрольор, а предполагам и Огилви се закълнат в наличието на такава бележка?
— Тя ще твърди, че бележката е подправена и че Огилви я е написал сам — после се замисли и добави: — Вие казахте, че била написана на специална бланка. Може ли да видя някоя от тях?
Питър излезе и намери няколко бланки в един шкаф за канцеларски материали. Бяха отпечатани на плътна хартия в светлосин цвят, с името на хотела и герба му. Под тях бяха изписани думите „Президентски апартамент“.
Питър се върна и полицаите разгледаха листата.
— Много са хубави — отбеляза вторият детектив.
— Колко хора имат достъп до тях? — попита Йолис.
— Обикновено само няколко души. Но допускам, че много други могат да се сдобият с някой друг лист, ако наистина им се иска.
— Тогава тази възможност е изключена — изсумтя Йолис.
— Има и друга възможност — каза Питър, осенен внезапно от нова идея, и безпристрастието го напусна.
— Каква?
— Спомням си, че ме попитахте и аз ви отговорих, че след събирането на сметта, например от гаража, няма никаква възможност да намериш нещо в нея. Наистина си помислих, че… просто ми се стори невъзможно да се открие такова малко листче, но тази бележка е твърде важна.
Той усети върху себе си вперените погледи на двамата детективи.
— Има при нас един човек — каза Питър. — Той работи при пещта за смет. Сортира ръчно голяма част от отпадъците. Може би е минало доста време и навярно вече е късно…
— За бога! — прекъсна го Йолис. — Да вървим при него.
Те слязоха бързо на първия етаж, а оттам през служебния вход стигнаха до товарния асансьор, който щеше да ги отведе до подземието. Асансьорът се намираше на долния етаж и Питър дочу шум от разтоварване на пакети. Той извика на служителите да побързат.
Докато чакаха, Бенет, вторият детектив, каза:
— Разбрах, че тази седмица сте имали и други неприятности.
— Вчера рано сутринта е станала кражба. Но около тези проблеми забравих за това.
— Разговарях с един от нашите хора. Той работи с вашия началник… как се казваше?
— Фенеган. Сега той изпълнява длъжността шеф на охраната на хотела — макар че обстановката беше сериозна, Питър се усмихна. — Само че сега истинският ни шеф е зает с друга работа.
— Колкото до обира, не разполагаме с много данни. Нашите хора прегледаха списъка на гостите ви и не откриха нищо подозрително. Все пак днес се случи нещо доста любопитно. Станала е кражба в една частна къща в Лейквю. Действали са с ключ. Собственичката загубила ключовете си тази сутрин в града и този, който ги е намерил, трябва да е отишъл веднага в дома й. При това обирът носи всичките белези на кражбата във вашия хотел, в това число и предметите, които са взети, и липсата на отпечатъци.
— Арестували ли са го?
Детективът поклати отрицателно глава.
— Разбрали са няколко часа, след като е станало. Все пак разполагаме с една улика. Един съсед видял колата. Не може нищо да си спомни, освен че табелката на номера била в зелено и бяло. В пет щата използват тези цветове — Мичиган, Ай-дахо, Небраска, Вермонт, Вашингтон и в Саскачеуан в Канада.
— Каква е ползата от това?
— През следващите дни нашите момчета ще следят колите с тези номера. Ще ги спират за проверка. Може да излезе нещо. Понякога сме имали късмет и с по-малко сведения.