Питър кимна, но това не събуди у него интерес. Кражбата беше станала преди два дни, без да последват други случаи. Сега предстояха много по-важни неща.
След миг асансьорът пристигна.
Лъсналото от пот лице на Букър Т. Греъм засия от удоволствие, когато видя Питър Макдермот, единственият от цялото ръководство на хотела, който си правеше труда да се отбие долу в подземията, в помещението с пещта. Макар и редки, тези посещения се оценяваха от Букър Т. Греъм като проява на кралско великодушие.
Капитан Йолис смръщи нос от непоносимите зловония, които се усилваха от голяма горещина. По опушените стени играеха отраженията на пламъците. Надвиквайки се с шума от пещта в другия край на помещението, Питър предупреди детективите:
— По-добре оставете на мен да му обясня какво искате.
Йолис кимна. Както на мнозина, които бяха идвали тук преди, и на него отначало му се стори, че това място прилича на истинска преизподня. Учуди се как е възможно човешко същество да живее в такава обстановка независимо за колко време.
Йолис наблюдаваше как Питър Макдермот разговаря с високия негър, който разпределяше отпадъците, преди да ги изгори. Макдермот бе взел една бланка от президентския апартамент и я показа на другия. Негърът взе листа и го прибра, но на лицето му се четеше съмнение. Той махна с ръка към дузината препълнени варели наоколо. На влизане Йолис беше забелязал и други, наредени върху колички. Сега разбра защо Макдермот бе отхвърлил преди това вероятността да открият този лист хартия. И ето в отговор на някакъв въпрос негърът поклати глава. Макдермот се върна при двамата детективи.
— Повечето от тези отпадъци — обясни той — са от вчера и днес са ги докарали тук. Около една трета от това, което е пристигнало, вече е изгорено и дали листът, който търсим, също е изгорен, нямаме възможност да разберем. А колкото до останалите отпадъци, Греъм и бездруго трябва да ги прегледа заради някои други изгубени предмети, като сребърни прибори или бутилки. Докато прави това, той ще търси и листа, като този, който му дадох, но както сами разбирате — чака го огромна работа. Преди да докарат тук сметта, тя се пресова и мокрите отпадъци овлажняват всичко останало. Попитах Греъм дали ще му трябват помощници, но той ми отговори, че шансовете са още по-малки, ако дойде някой, който не е привикнал да работи като него.
— Каквото и да стане — каза вторият детектив, — няма да се обзалагам.
— Нищо друго не ни остава — съгласи се Йолис. — Как се разбрахте с вашия човек, ако намери нещо?
— Веднага ще ми позвъни горе. Ще наредя да ми предадат съобщението по всяко време на денонощието. После ще се обадя на вас.
Йолис кимна. Щом тримата си отидоха, Букър Т. Греъм зарови ръцете си в купчината отпадъци разстлани върху една голяма тава.
21
Едно след друго разочарованията връхлитаха Ключаря.
Още с настъпването на вечерта той постави под постоянно наблюдение президентския апартамент. Когато дойде време за вечеря, тайно надявайки се, че кройдънският дук и дукесата ще излязат от хотела както повечето гости, той зае позиция на деветия етаж, близо до служебното стълбище. Оттам се откриваше чудесна гледка към апартамента наред с предимството, че може да се скрие веднага от нечий поглед зад вратата на стълбището. Така и направи няколко пъти, асансьорите спираха на етажа и наоколо преминаваха гости от другите стаи, но преди да се оттегли, Ключаря винаги успяваше да ги огледа набързо. Беше съобразил правилно, че по това време от деня няма да се мяркат много хора от персонала. В случай на нещо непредвидено нямаше нищо по-лесно от това да се оттегли на осмия етаж и ако се наложи, да се прибере и в стаята си.
Тази част от неговия план излезе успешна. Но сметките му се объркаха от това, че кройдънският дук и дукесата не излязоха цяла вечер от апартамента.
Все пак през това време не им поднесоха вечеря в стаята и затова Ключаря продължи да храни тайни надежди.
В един миг реши, че вероятно е пропуснал да забележи излизането на Кройдън и предпазливо премина по коридора, като се заслуша пред вратата. До слуха му достигнаха гласове, като единият от тях беше на жена.
По-късно се разочарова, когато започнаха да пристигат и гости. Идваха по един, по двама и след първите посетители оставиха отворени вратите на президентския апартамент. Малко след това се появиха сервитьорите с подноси, натоварени с ордьоври, и коридорът постепенно се изпълни с глъч от разговори, придружен от звън на чаши и лед.
Той се обърка още повече, когато по-късно пристигна един широкоплещест, млад мъж, който му заприлича на служител от хотела. Лицето му беше мрачно, както на останалите двама души, които го придружаваха. Ключаря се позабави, за да разгледа и тримата, и се досети, че другите двама са полицаи. Впоследствие се постара да си вдъхне увереност, като реши, че тази мисъл е плод на неспокойното му въображение.