Тримата си тръгнаха първи, а подир трийсетина минути напуснаха и останалите. Независимо от притока на гости в късните часове на вечерта Ключаря беше сигурен, че никой не го е забелязал или вероятно са го помислили за гост на хотела.
След като си отиде и последният посетител, в коридора на деветия етаж настъпи пълна тишина. Наближаваше единайсет часа-и явно нищо ново не би могло да се случи до края на вечерта. Ключаря реши да изчака още десет минути и после да си върви.
Оптимистичното му настроение от ранните часове на деня се смеси с угнетение.
Не беше убеден дали си струва да рискува и да остане още едно денонощие в хотела. Вече беше обмислил идеята за проникване в апартамента през нощта или рано сутринта, но накрая се отказа. Рискът беше твърде голям. Ако някой се събудеше, никакво разумно обяснение не би оправдало присъствието на Ключаря в президентския апартамент. От вчера беше ясно, че не бива да пренебрегва присъствието на секретаря на Кройдън и прислужницата на дукесата. Той проучи, че прислужницата е настанена в една от стаите на хотела и че тази вечер не е в апартамента. Ала секретарят живееше постоянно там и трябваше да има предвид, че и той би могъл да се събуди при едно нощно нахлуване. А и кучетата, които Ключаря бе забелязал дукесата да разхожда, биха могли също да вдигнат тревога.
Беше изправен пред алтернативата да изчака още един ден или да се откаже от намерението си да се сдобие със скъпоценностите на дукесата.
И тъкмо когато беше решил да си тръгне, кройдънският дук и дукесата се появиха, предхождани от бедлингтънските териери.
Ключаря бързо се пъхна в служебното стълбище. Сърцето му започна да бие учестено. Накрая, когато беше изгубил всякаква надежда, дългоочакваната възможност настъпи.
Ала не беше така лесно да се възползува от предоставилия му се случай. Очевидно дукът и дукесата нямаше да се бавят дълго. А там някъде в апартамента беше останал секретарят. Къде? Може би в стаята си при затворена врата? Или вече си бе легнал? Изглеждаше мекушав и си лягаше рано.
Каквито и рискове да криеше такава среща, той трябваше да се реши. Ключаря разбираше, че ако сега не предприеме нищо, нервите му не биха издържали още един ден.
Той чу как вратите на асансьора се отвориха и затвориха. Върна се предпазливо в коридора. Наоколо беше тихо и безлюдно. Пристъпвайки безшумно, той се приближи към президентския апартамент.
Специално направеният ключ се превъртя леко в ключалката както при следобедния опит. Той открехна една от двойните врати, после отпусна внимателно пружината и извади ключа. Бравата не издаде никакъв шум. И вратата също не из-скърца, когато бавно я отвори.
Пред него беше преддверието, а оттатък друго просторно помещение. Отляво и отдясно имаше още две врати, които бяха затворени. През тази отдясно долитаха звуците на радио. Не се виждаше никой, но осветлението в апартамента беше запалено.
Ключаря влезе. Надяна ръкавиците, а после затвори външната врата и пусна резето.
Придвижваше се предпазливо, но без да се бави. Килимът в преддверието и в гостната заглушаваше шума от стъпките му. Прекоси гостната и се приближи към вратата в другия й край, която беше полуотворена. Както и очакваше, тя водеше към две широки спални с отделни бани и помещение за дрехи помежду им. В спалните, както навсякъде, светеха лампи. Можеше безпогрешно да се определи коя е стаята на дукесата.
Сред останалите мебели имаше един висок шкаф, две тоалетки и вграден гардероб. Ключаря започна систематично да проверява и четирите наред. Нито в шкафа, нито в първата тоалетка не можа да открие търсената кутия за бижута. Имаше най-различни предмети — златни вечерни чантички, табакера и скъпи пудриери — които при други обстоятелства и ако разполагаше с повече време, с удоволствие би прибрал. Но сега трескаво бързаше да намери голямата плячка и всичко останало нямаше значение.
После отвори първото чекмедже на другата тоалетка. Нямаше нищо интересно. И със следващото чекмедже се повтори същото. В третото най-отгоре се намираше цял куп бельо. Под него лежеше висока и продълговата кутия от ръчно изработена кожа. Беше заключена.
Ключаря остави кутията в чекмеджето и се залови с ключалката й с помощта на нож и отверка. Кутията беше здраво изработена и не отстъпи. Изминаха няколко минути. Той усети, че времето минава и по тялото му изби пот.