— Аз обикновено не закусвам.
— Но утре ще закусиш. А закуските на Ана са специални. Обзалагам се, че са много по-вкусни от тези във вашия хотел…
Беше невъзможно да се устои на ентусиазма на Марша. И освен това днес следобед я беше изоставил.
— Ще трябва да дойда по-рано.
— Ела, когато искаш.
Уговориха се за седем и половина сутринта.
След няколко минути той се качи в едно такси на път за апартамента на Кристин в „Джентили“.
Позвъни от входа. Кристин го чакаше на вратата на жилището си.
— Нито дума — каза тя, — докато не изпием по две чаши. Просто не мога да асимилирам всичко.
— По-добре да го асимилираш — каза й той. — Още не си чула останалата половина.
Беше приготвила два коктейла „дайкири“, които се изстудяваха в хладилника. Забеляза и една чиния, препълнена със сандвичи с пилешко месо и шунка. В целия апартамент се носеше свежият аромат на кафе.
Питър внезапно си припомни, че макар да се беше отбил днес в кухнята на хотела и да бе разговарял за утрешната закуска, от обяд не бе хапвал нищичко.
— Така и предполагах — отвърна Кристин, когато й каза, че е гладен. — Заповядай!
Подчинявайки се, той започна да се храни, като следеше Кристин с поглед, докато тя шеташе чевръсто из кухнята. Беше му добре тук, защитен от всичко, което ставаше извън пределите на това жилище. Помисли си, че Кристин наистина държи на него, след като така се бе погрижила. И преди всичко между тях съществуваше единомислие дори и в мълчанието им, както сега — взаимно споделено и от двамата и изпълнено с разбирателство.
Той отмести встрани коктейла и протегна ръка към чашата с кафе, която Кристин току-що беше напълнила.
— Добре — каза той, — с какво ще започнем?
Разговаряха без прекъсване почти два часа и през цялото време чувството за близост помежду им все повече се усилваше. А накрая и двамата стигнаха до определено решение, че утрешният ден ще бъде интересен.
— Няма да спя — каза Кристин. — Няма да мога да заспя. Знам, че няма да заспя.
— И аз не мога — каза Питър. — Но по други причини.
Повече не се съмняваше и искаше този миг безкрайно да продължи. Той я прегърна и я целуна.
После се любиха и това им се стори съвсем естествено.
Петък
1
Няма нищо необяснимо, помисли си Питър Макдермот, в това, че кройдънският дук и дукесата блъскаха Огилви, главния инспектор на хотела, със завързани ръце и крака към края на покрива на „Сейнт Грегъри“, а в това време някъде долу море от човешки лица наблюдава напрегнато цялата сцена. Много по-странно и ужасяващо бе, че само на няколко ярда от тях Къртис О’Кийф и Уорън Трент си разменяха жестоки удари с окървавени шпаги. А защо ли, недоумяваше Питър, капитан Йолис стоеше до входа на стълбището, без да се намеси? Тогава Питър разбра, че полицаят наблюдава гнездото на някаква гигантска птица, в което тъкмо се разчупваше единственото яйце. Миг по-късно от вътрешността му се показа огромен врабец с веселото лице на Албърт Уелс. Но сега вниманието на Питър беше привлечено от събитията в края на покрива, където Кристин се бореше отчаяно, привързана заедно с Огилви, а Марша Прейскът помагаше на семейство Кройдън да изтикат двойния товар все по-близо до ужасната бездна. Отдолу тълпата продължаваше да гледа, а капитан Йолис, прозявайки се, стоеше облегнат на касата на вратата.
И ако желаеше да спаси Кристин, Питър внезапно разбра, че самият той трябва да се намеси. Но като направи опит да се придвижи, оказа се, че краката му се влачат тежко, сякаш са залепени и отказват да последват тялото му, което се стремеше напред. Опита се да извика, но от гърлото му не излезе никакъв звук. Погледът му срещна очите на Кристин, в които се четеше нямо отчаяние.
Внезапно Кройдън, Марша, О’Кийф и Уорън Трент спряха и се вслушаха. И врабецът Албърт Уелс се заслуша. Ето и Огилви, Йолис и Кристин направиха същото. Но какво ли слушаха?
И тогава Питър чу: до ушите му долетя смесица от шумове, сякаш всички телефони на земята звъняха едновременно. Звукът се приближи, усили се и сякаш го заля. Дисонансът нарасна още повече. Той затвори очи и отново ги отвори.
Намираше се в своето жилище. Часовникът до леглото показваше шест и половина сутринта.
Полежа още няколко минути, накрая разтърси глава, сякаш да се отърве от безумния и объркан сън. После зашляпа бос към банята, за да вземе душ, и с усилие на волята остана под студената струя в продължение на една минута. Излезе изпод душа напълно разбуден. Нахлузи си една хавлия и се захвана да вари кафе в кухненския бокс, после отиде до телефона и набра номера на хотела.