Свързаха го с нощния управител, който го увери, че през изминалата нощ не е пристигнало никакво известие за какъвто и да е резултат от пещта за изгаряне на смет. Не, отговори нощният управител с известна нотка на досада, не бил проверявал лично. Да, ако господин Макдермот желае, той веднага ще слезе долу и ще му позвъни за резултата, но Питър почувствува лекото му негодувание срещу необичайното поръчение в края на дългата и уморителна нощна смяна. Пещта се намираше някъде на най-долния етаж в мазето, нали?
Питър се бръснеше, когато телефонът отново позвъня. Нощният управител докладва, че е разговарял със служителя Греъм, който за съжаление не е открил документа, търсен от господин Макдермот. Засега изглеждало, че няма да го намери. Управителят добави, че смяната на Греъм, както и неговата, ще приключат след малко.
Питър реши да съобщи по-късно на капитан Йолис новината или по-точно, че няма никакви новини. Припомни преценката си от предишната нощ, която все още поддържаше, че хотелът беше направил всичко възможно, за да изпълни своя обществен дълг. Останалото беше работа на полицията.
Докато отпиваше от кафето и се обличаше, Питър премисляше най-вече два проблема. Единият се отнасяше до Кристин, а другият се отнасяше до неговото бъдеще в хотел „Сейнт Грегъри“, ако имаше такава възможност. След изминалата нощ разбра, че каквото и да му се случи, повече от всичко желае Кристин да бъде с него. Това убеждение се засилваше у него и сега се затвърди напълно. Допускаше, че е влюбен, но се въздържа да определи силата на чувствата си дори и пред самия себе си. Веднъж това, което бе възприемал за любов, се беше превърнало в пепел. Навярно по-добре беше да приеме всичко с надежда и да се добере опипом до неизвестния край.
Може и да бе лишено от романтика, но на него му беше приятно с Кристин. Все пак това беше истината и в известен смисъл тя му вдъхваше увереност. Беше убеден, че връзките помежду им няма да отслабнат, а ще укрепват с течение на времето. Вярваше, че Кристин изпитва същите чувства към него.
Инстинктът му подсказа, че това, което му предстои, трябва да се вкуси с наслада, а не да се поеме лакомо.
Колкото до хотела, дори и сега не му се вярваше, че Албърт Уелс, когото бяха приели за приятен и незначителен човечец, се оказа финансов магнат, който бе получил контрола над „Сейнт Грегъри“ или пък щеше да направи това днес.
На пръв поглед и положението на Питър би могло да се закрепи поради неочаквания развой на събитията. Беше се сприятелил с дребния човечец и имаше впечатлението, че и другият го хареса. Но симпатиите и бизнесът нямаха нищо общо. И най-добрите хора можеха да бъдат коравосърдечни и безмилостни, когато трябваше да направят своя избор. При това Албърт Уелс едва ли би се заел лично с управлението на хотела, а неговият представител можеше да има други схващания относно миналото на служителите.
Както и досега, Питър реши да не се тревожи предварително.
Над Ню Орлийнс се носеше камбанният звън на часовниците, които отмерваха седем и половина, когато Питър пристигна с такси пред дома на Прейскът на „Притания стрийт“.
Зад грациозно издигащите се колони величествената бяла постройка се извисяваше внушително в ранната утринна светлина. Въздухът беше свеж и прохладен и наоколо се носеше предутринна мараня. Наблизо витаеше ароматът на магнолии, а по тревата проблясваше роса. Улицата и къщата бяха притихнали и само от авеню „Сейнт Чарлз“ долитаха далечните шумове на пробуждащия се град.
Питър прекоси поляната, следвайки извитата алея от тухлена настилка. Изкачи стъпалата на терасата и почука на двойните, украсени с дърворезба врати.
Бен, прислужникът, който ги беше обслужвал в сряда вечерта, отвори вратата и поздрави сърдечно Питър.
— Добро утро, господине. Моля, заповядайте — като влязоха, той обяви: — Госпожица Марша ме помоли да ви поканя в галерията. Тя ще дойде след няколко минути.
Бен го поведе и те се изкачиха по широката извита стълба, а после продължиха по просторния коридор, покрит със стенописи, където в сряда, във вечерния здрач, Питър беше придружил Марша. Нима толкова скоро беше всичко това, запита се Питър.
На дневната светлина галерията изглеждаше също така елегантна и привлекателна както миналия път. Наоколо имаше дълбоки кресла с възглавници и саксии с разцъфнали цветя. Близо до балкона, който гледаше долу към градината, беше сервирана маса със закуска за двама.
— Заради мен ли сте така рано на крак? — попита Питър.
— Не, господине — увери го Бен. — Ние всички сме ранобудници. Когато господин Прейскът си е у дома, той не обича да започваме късно деня. Все повтаря, че денят не е толкова дълъг, за да губим първите му часове.