— Виждате ли? Казах ви, че баща ми много прилича на вас.
Питър се извърна, щом чу гласа на Марша. Тя беше влязла тихо зад него. От нея се носеше ведрият аромат на рози и роса и видът й изглеждаше свеж на утринното слънце.
— Добро утро — усмихна се Марша. — Бен, моля те, поднеси на господин Макдермот един абсент по швейцарски. — И тя улови Питър за ръка.
— Не ми наливайте много, Бен — каза Питър. — Знам, че абсентът по швейцарски върви с нюорлийнската закуска, но си имам нов шеф. Бих искал да се запозная с него в трезво състояние.
— Разбира се, господине — усмихна се прислужникът.
Като седнаха на масата, Марша попита:
— Затова ли така…
— Защо изчезнах като зайчето на някой фокусник ли? Не, онова беше друго.
Очите й се разшириха, докато той й разказа, доколкото му беше възможно, за разследването с катастрофиралата кола, без да споменава името на Кройдън. Той отклони въпросите на Марша и отговори:
— Каквото и да стане, днес ще научим някои новини.
А за себе си направи следното заключение: сега навярно Огилви вече е върнат в Ню Орлийнс и е подложен на разпит. Ако го задържат, ще отправят обвинение срещу него и ще го изправят пред съда, а това веднага би привлякло вниманието на журналистите. Неизбежно щеше да бъде намесен и ягуарът, което от своя страна би извело името на Кройдън на преден план.
Питър вкуси лекото питие, което се появи пред него. Той си припомни съставките от времето, когато беше барман — билки, яйчен белтък, сметана, ечемичена отвара и малко мастика. По-добър коктейл едва ли беше вкусвал. На другия край на масата Марша отпиваше портокалов сок.
Питър се замисли дали кройдънският дук и дукесата щяха да поддържат становището си за своята невинност, ако Огилви бъде признат за виновен. Това беше още един въпрос, който предстоеше да бъде разрешен през днешния ден.
Разбира се, бележката на дукесата беше изчезнала, ако някога е съществувала. Нямаше друго съобщение от хотела, поне досега, а Букър Т.Греъм би трябвало отдавна да си е отишъл.
Бен постави пред Питър и Марша поднос с креолско сметаново сирене — „Иванджилайна“, гарнирано с плодове.
Питър започна да се храни с удоволствие.
— Преди малко — каза Марша — вие споменахте нещо за хотела.
— А, да — отвърна той между хапките сирене с плодове и разказа за Албърт Уелс. — Новият собственик ще бъде обявен днес. Говорих по телефона тъкмо преди да тръгна за тук.
Позвъняването беше от Уорън Трент, който уведоми Питър, че господин Демпстър от Монреал, представител по финансовите въпроси на новия собственик на „Сейнт Грегъри“, е на път за Ню Орлийнс. Господин Демпстър е пристигнал вече в Ню Йорк, откъдето ще вземе самолета на компанията „Истърн Еърлайнс“, който пристига рано предиобед в Ню Орлийнс. Трябваше да се резервира апартамент и да се уреди среща към единайсет и половина между представителите на старото и новото ръководство. На Питър беше наредено да бъде на работното си място, ако се наложи да го повикат.
За негово учудване гласът на Уорън Трент не беше отпаднал и всъщност звучеше много по-ведро, отколкото през последните дни. Питър се запита дали У.Т. знае, че новият собственик на „Сейнт Грегъри“ е вече в хотела. Припомняйки си, че преди официалното прехвърляне на хотела на новия собственик той трябва да остане верен на старото ръководство, Питър предаде разговора от предишната вечер между себе си, Кристин и Албърт Уелс. „Да — каза Уорън Трент. — Знам за това. Емил Дюмер от Промишлено-търговската банка, който води преговорите от името на Уелс, ми позвъни снощи. Изглежда имаше някаква тайна. Но сега всичко е ясно.“
Питър знаеше също, че Къртис О’Кийф и неговата придружителка, госпожица Лаш, трябваше да напуснат „Сейнт Грегъри“ днес предиобед. Очевидно пътищата им се разделяха, тъй като от хотела, където уреждаха такива въпроси за особено важните пътници, бяха направили самолетна резервация за Лос Анджелис за госпожица Лаш, а Къртис О’Кийф щеше да замине за Неапол през Ню Йорк и Рим.
— Вие все мислите за много неща — каза Марша. — Бих искала да ми разкажете за някои от тях. Баща ми обикновено предпочиташе да разговаря на закуска, но майка ми не проявяваше никакъв интерес. Аз пък се интересувам.
Питър се усмихна и й разказа какъв ден му предстои.
Докато разговаряха, остатъците от сиренето „Иванджилайна“ бяха изнесени и на тяхно място се появи димящо и ароматно блюдо от яйца — „сарду“. Две яйца на очи бяха залети с апетитно пюре от спанак и холандски сос. До Питър се появи бутилка розе.