3
Господин Демпстър от Монреал пристигна в хотела в десет и половина. Уведомен за пристигането му, Питър Макдермот слезе във фоайето, за да му поднесе своите официални приветствия. До този час нито Уорън Трент, нито Албърт Уелс се появиха на долните етажи на хотела, а от Уелс нямаше никакви новини.
Представителят по финансовите въпроси на Албърт Уелс беше енергичен, едър човек, който приличаше на опитен директор на някоя голяма банка. На забележката на Питър за бързо настъпилите промени той отвърна:
— Господин Уелс често постъпва така.
Един пиколо съпроводи новодошлия до апартамента му на единайсетия етаж.
След двайсет минути господин Демпстър се появи в кабинета на Питър.
Каза, че се е видял с господин Уелс и че разговарял по телефона с господин Трент. Срещата, уговорена за единайсет и половина, щеше да се състои. Междувременно господин Демпстър пожела да поговори и с някои други служители, като счетоводителя на хотела, и затова господин Трент му бе предложил да използува служебния апартамент.
Оказа се, че господин Демпстър е човек, навикнал да се разпорежда.
Питър го придружи до кабинета на Уорън Трент и го представи на Кристин. Това беше втората им среща тази сутрин. Когато пристигна в хотела, той я потърси, макар че в сковаващата обстановка на служебния апартамент можеха единствено да си стиснат бегло ръце, но и в тези откраднати мигове и двамата изпитаха вълнение и жадна потребност един от друг.
За пръв път откакто пристигна, човекът от Монреал се усмихна.
— Ах, да, госпожица Франсис. Господин Уелс ми спомена за вас. Всъщност той се изказа много топло.
— Мисля, че господин Уелс е прекрасен човек. Мислех си така и преди да… — и тя замълча.
— И какво?
— Малко се притеснявам — каза Кристин — от това, което се случи снощи.
Господин Демпстър извади очила с дебели рамки, почисти ги и ги сложи.
— Ако имате предвид сметката в ресторанта, госпожице Франсис, то не е необходимо да се притеснявате. Господин Уелс ми каза — ще цитирам точно думите му, — че това е била една от най-милите постъпки, които някога са направили за него. Той е разбрал какво се е случило. Много малко неща убягват от вниманието му.
— Да — каза Кристин, — започвам да разбирам това.
Някой почука отвън, вратата се отвори и на прага застана главният счетоводител Сам Якубец.
— Извинете — каза той, като забеляза присъствуващите и се обърна да си върви, но Питър го повика.
— Дойдох да проверя един слух — каза Якубец. — Из хотела се носят приказки с бързината на прериен пожар, че старият джентълмен, господин Уелс…
— Не е слух — каза Питър. — Това е факт.
И той представи счетоводителя на господин Демпстър.
Якубец се удари по челото.
— Боже господи! А аз проверих банковата му сметка. Усъмних се във валидността на чека му. Дори позвъних в Монреал.
— Разбрах за вашето обаждане — усмихна се за втори път господин Демпстър. — Беше им много забавно в банката, когато позвънихте. Но те имат строги нареждания да не дават никакви сведения за господин Уелс. Той предпочита да бъде така.
Якубец издаде звук, подобен на стон.
— Струва ми се, че вие щяхте повече да се тревожите — увери го човекът от Монреал, — ако не бяхте проверил банковата сметка на господин Уелс. Той ще ви уважава за това. Има странния навик да пише чековете си на някой лист хартия и това обърква хората. Разбира се, тези чекове са съвсем редовни. Навярно сте разбрал сега, че господин Уелс е един от най-богатите хора в Северна Америка.
Изуменият Якубец успя единствено да поклати глава.
— Може би ще улесня всички ви — отбеляза господин Демпстър, — ако ви обясня някои неща за моя работодател. — Той погледна часовника си. — Господин Дюмер, банкерът, и няколко адвокати скоро ще дойдат, но, струва ми се, разполагаме с още малко време.
Думите му бяха прекъснати от пристигането на Ройъл Едуардс. Ревизорът беше натоварен с папки и едно куфарче. Процедурата на запознаването отново се повтори.
Като се здрависа с ревизора, господин Демпстър го уведоми:
— Сега ще си поговорим малко, а после бих искал да останете на нашата среща в единайсет и половина. Между другото господин Трент помоли и вие да останете, госпожице Франсис, а и господин Уелс също ще се зарадва.
За пръв път Питър Макдермот изпита неприятното чувство, че е отстранен от центъра на събитията.
— Канех се да ви обясня някои неща за господин Уелс — и господин Демпстър свали очилата си, духна стъклата и ги почисти отново. — Независимо от голямото богатство господин Уелс е запазил скромния си вкус. Това съвсем не се дължи на някакво скъперничество. Всъщност той е безкрайно щедър. Но когато става дума за него, той просто предпочита скромността дори по отношение на облеклото, пътуванията и хотелите.