— Колкото до хотелите — каза Питър, — аз вече помислих за преместването на господин Уелс. Господин Къртис О’Кийф ще освободи следобед един от хубавите апартаменти.
— Бих ви предложил да не правите това. Разбрах, че господин Уелс е доволен от сегашната си стая за разлика от тази, в която са го настанили отначало.
Питър мислено потрепера при споменаването на „скапаната“ стая, в която се намираше Алъбрт Уелс, преди да го преместят в понеделник вечерта в стая 1410.
— Той не възразява другите да бъдат в апартаменти, както аз например — обясни господин Демпстър. — Но самият той не изпитва нужда от подобни неща. Не ви ли досадих?
Събеседниците му го убедиха да продължи разказа си.
— Прилича ми на приказка от братя Грим — отбеляза Ройъл Едуардс с весела нотка в гласа.
— Може би. Но не мислете, че господин Уелс живее в света на приказките. Той притежава не по-малко чувство за реалност от мен самия.
Дали останалите забелязаха, помисли Питър Макдермот, че зад учтивите думи се крие стоманена твърдост?
— Познавам господин Уелс от много години — продължи господин Демпстър. — През това време опознах безпогрешното му чувство да разбира хората и деловата работа. Той притежава някаква вродена проницателност, която не можеш да придобиеш в Харвардския колеж за бизнесмени.
Ройъл Едуардс, който бе завършил същия колеж, се изчерви. Питър се замисли дали това беше случайно попадение, или представителят на Албърт Уелс бе успял набързо да проучи старшите служители на хотела. Напълно възможно бе да е успял, при което е научил за досието на Питър Макдермот с уволнението от „Уолдорф“ и последвалото му причисляване към черните списъци. Дали на това не се дължи, помисли си Питър, явното му отстраняване от срещата на тайния съвет на хотела?
— Предполагам — каза Ройъл Едуардс, — че можем да се надяваме на много промени в тази сграда.
— Струва ми се, че е напълно възможно — господин Демпстър отново почисти очилата си, сякаш това беше някакъв досаден навик. — Първата промяна е тази, че аз ще стана президент на компанията на хотела — длъжност, която заемам в повечето корпорации на господин Уелс. Той самият никога няма желанието да се кичи с такива звания.
— Значи често ще се виждаме с вас? — каза Кристин.
— Всъщност съвсем малко, госпожице Франсис. Аз ще бъда само символичен ръководител и нищо повече. Отговорният вицепрезидент ще разполага с пълната власт. Такава е политиката на господин Уелс, а също и моята.
Е, в крайна сметка, помисли си Питър, всичко стана както и очаквах. Албърт Уелс няма да се занимава непосредствено с управлението на хотела, а колкото до факта, че го познавам, това не ми дава никакви предимства. Всъщност дребният човечец съвсем не беше наясно с дейността в хотела и бъдещето на Питър щеше изцяло да зависи от отговорния вицепрезидент, който и да беше той. Питър се запита дали не го познава. Ако го познаваше, всичко би било много по-различно.
Досега Питър си беше казвал, че ще приема събитията такива, каквито са, а ако се наложи — и собственото си уволнение. Сега разбра, че силно желае да остане в „Сейнт Грегъри“. Една от причините, разбира се, беше Кристин. Другата се дължеше на факта, че при новото ръководство и запазване на независимостта пред „Сейнт Грегъри“ се откриваха нови перспективи.
— Господин Демпстър — каза Питър, — ако не е тайна, кой ще бъде отговорният вицепрезидент?
Човекът от Монреал явно се смути. Той изгледа Питър с недоумение, а после лицето му се проясни.
— Извинете — каза той, — мислех, че знаете. Та това сте вие.
4
През цялата минала нощ, в бавно изнизващите се часове, докато гостите на хотела спяха здрав сън, Букър Т.Греъм работеше сам на светлината на пламъците от пещта. Нямаше нищо необикновено в това. Букър беше простодушен човек, чиито дни и нощи си приличаха като напечатани с индиго, ала това никога не го притесняваше. Амбициите му, които не бяха големи, се ограничаваха до желанието да има храна, покрив над главата си и малко уважение, макар последното да бе инстинктивно, а не някаква необходимост, която и той самият не би могъл да си обясни.
Необикновеното през тази нощ бе това, че работеше по-бавно. Обикновено преди края на смяната и тръгването за в къщи Букър преглеждаше насъбралите се от предишния ден отпадъци, сортираше предметите за връщане и оставаше за половин час да изпуши спокойно една ръчно навита цигара до угасяването на пещта. Но тази сутрин, макар смяната да беше свършила, имаше все още работа. В часа за тръгване от хотела бяха останали около десетина несортирани контейнери с отпадъци.