Съществуваха много начини за постигането на тази цел. Това означаваше прилив на капитали, реорганизационни преобразувания, ясно разграничаване на сферите на управление, промени сред персонала — част от хората да се пенсионират, други да се повишат и да се привлекат нови сили отвън.
Когато разбра, че Албърт Уелс щеше да бъде новият собственик и че хотелът щеше да остане независим, Питър си помисли, че някой прозорлив и действен човек ще осъществи нововъведенията. И ето тази възможност се предоставяше на него. Перспективите бяха обнадеждаващи и донякъде всяваха страх.
Всичко това беше от голямо значение за самия него. Назначението и последиците, които произтичаха от това, означаваха възстановяване на репутацията на Питър Макдермот в областта на хотелиерството. Ако съумееше да постигне успех в „Сейнт Грегъри“, миналото щеше да бъде забравено и старите сметки — заличени. Хората, които работеха в тази система, не бяха нито злобни, нито ограничени. В края на краищата професионалните постижения стояха над всичко.
Главата му гъмжеше от мисли. Макар и да бе загубил дар слово, той започна да се съвзема и наред с останалите зае мястото си край дългата заседателна маса в средата на помещението.
Албърт Уелс пристигна последен. Влезе плахо, придружен от Кристин, и когато се появи, останалите станаха на крака.
— Не! Не! Моля ви, седнете!
Уорън Трент пристъпи усмихнат напред.
— Господин Уелс, добре дошли в моя дом! — те се здрависаха. — Когато той стане ваша собственост, ще ви пожелая най-искрено тези стари стени да ви донесат такова щастие и задоволство, каквото и аз изпитах навремето.
Думите му прозвучаха учтиво и вежливо. Изречени от всеки друг, помисли си Питър, в тях би се почувствувала неискреност и преувеличеност. Но изказани от Уорън Трент, те звучаха убедително и по някакъв необясним начин затрогваха. Албърт Уелс премига от вълнение. С неизменна учтивост Уорън Трент го улови за ръка и лично го представи на останалите.
Кристин затвори външната врата и седна редом с другите на масата.
— Предполагам, че познавате моята сътрудничка, госпожица Франсис, а също и господин Макдермот.
По лицето на Албърт Уелс се изписа хитра усмивка, която наподобяваше изражение на птица.
— Ние вече сме имали вземане-даване — той намигна на Питър. — И смятам, че няма да спрем дотук.
Емил Дюмер се „прокашля“ и откри заседанието.
Условията за продажбата, изтъкна банкерът, вече са уточнени в общи линии. Срещата, която господин Трент и господин Демпстър го помолиха да председателствува, има за цел да реши процедурните подробности, включително и датата за предаването на хотела на новия собственик. Очевидно по този въпрос нямаше затруднения. Ипотеката на хотела, която изтичаше днес, засега бе поета от Промишлено-търговската банка под гаранциите на господин Демпстър, който действуваше от името на господин Уелс.
Питър забеляза ироничния поглед на Уорън Трент, който безуспешно се бе опитвал в продължение на месеци да постигне отлагане на ипотеката.
Банкерът извади проект на дневния ред и го раздаде на присъствуващите. Последва кратко разискване по съдържанието, в което взеха участие двамата юристи и господин Демпстър. После започнаха да обсъждат отделните точки от дневния ред. През цялото време и Уорън Трент, и Албърт Уелс присъствуваха само като наблюдатели; бившият собственик бе потънал в мислите си, а дребният човечец се беше свил на стола, сякаш желаеше да се слее с мебелите и да остане незабелязан. Нито веднъж господин Демпстър не се допита до господин Уелс и дори не погледна към него. Очевидно човекът от Монреал проявяваше разбиране към желанието на своя работодател да не привлича вниманието на околните и бе навикнал да взима самостоятелно решения.
Питър Макдермот и Ройъл Едуардс отговаряха на въпросите относно ръководството и финансите на хотела. На два пъти Кристин излезе и се върна с документи от папките в архивата.
Независимо от приповдигнатия тон банкерът ръководеше добре срещата. За по-малко от час и половина бяха прегледани главните въпроси. Решено бе официалното предаване на хотела да стане във вторник. Останалите незначителни въпроси бяха представени за обсъждане на юристите.
Емил Дюмер огледа бързо присъствуващите:
— При това положение, ако няма други въпроси…
— Може би само един — Уорън Трент се наведе към масата, като привлече вниманието на присъствуващите. — Между двама джентълмени подписването на документи не е нищо друго освен формалност, която потвърждава вече постигнатите споразумения. — Той погледна Албърт Уелс. — Смятам, че сте съгласни с мен.