— Разбира се — каза господин Демпстър.
— Тогава, моля ви, чувствайте се свободни незабавно да предприемете в хотела всички мерки, които смятате за наложителни.
— Благодаря ви — господин Демпстър кимна с признателност. — Има някои неща, които бихме желали да променим. Незабавно след предаването на хотела във вторник господин Уелс желае да проведе заседание на дирекционния съвет, на което на първо място, господин Трент, ще се постави вашата кандидатура за председател на този съвет.
Уорън Трент кимна вежливо.
— За мен е чест да приема такова предложение. Ще направя всичко възможно, за да изпълнявам добре ролята на фигурант.
Господин Демпстър се усмихна едва забележимо.
— Желанието на господин Уелс е президентството да се поеме от мен.
— Напълно го разбирам.
— А господин Макдермот ще бъде отговорен вицепрезидент.
От всички страни на масата се понесоха поздравления към Питър. Кристин се усмихваше. Наред с останалите и Уорън Трент се ръкува с Питър.
Господин Демпстър изчака разговорите да стихнат.
— Остана още един въпрос. Тази седмица бях в Ню Йорк и вестниците поместиха неприятни статии за хотела. Бих искал да получа уверението, че това повече няма да се повтори, поне до идването на новото ръководство.
Настъпи внезапна тишина.
По-възрастният юрист изглеждаше смутен. По-младият обясни с ясен шепот:
— Всичко стана, защото отказаха да настанят един цветнокож.
— Аха — кимна с разбиране възрастният.
— Искам да изясня един въпрос — господин Демпстър свали очилата си и започна внимателно да ги чисти. — Не предлагам основни промени в политиката на хотела. Като бизнесмен аз съм на мнение, че трябва да зачитаме местните разбирания и традиции, но считам, че ако отново възникне подобна ситуация, не бива да се стига до този резултат.
Отново настъпи тишина.
Внезапно Питър Макдермот усети, че вниманието е насочено към него. И изведнъж потръпна, разбрал, че в този момент без никакво предупреждение беше настъпила кризисна ситуация — първата и може би най-важната от встъпването му в новата длъжност. От неговата реакция зависеше бъдещето на хотела, а и неговото. Изчака, докато обмисли добре какво трябва да каже.
— Това, което се каза преди малко — заговори тихо Питър, като кимна към младия юрист, — за жалост е истина. Един от участниците в конгреса имаше потвърдена резервация, но отказаха да го настанят. Той е зъболекар и, доколкото зная, добре известен, но за зла участ е негър. За съжаление трябва да призная, че именно аз го отпратих. Оттогава твърдо за себе си реших това повече да не се повтаря.
— Като отговорен вицепрезидент — каза Емил Дюмер — аз се съмнявам, че ще изпаднете в подобна ситуация…
— И няма да допусна такава постъпка от някой друг в хотела, за който отговарям.
— Това е твърде крайно изявление — каза банкерът, като присви устни.
Уорън Трент се извърна рязко към Питър.
— Вече говорихме по този въпрос.
— Господа — господин Демпстър отново си сложи очилата, — струва ми се, достатъчно ясно казах, че не предлагам никакви промени.
— Но аз предлагам, господин Демпстър.
Ако се стигне до открит конфликт, помисли си Питър, то по-добре да стане сега и да приключим с всичко. Или ще ръководя хотела както трябва, или не. Сега, изглежда, беше най-подходящият момент за тези уточнения.
Човекът от Монреал се наведе напред и каза:
— Искам да бъда сигурен, че правилно разбирам вашата позиция.
Някакъв вътрешен глас предупреди Питър, че действува безразсъдно, но той не му обърна внимание.
— Моята позиция е много проста. Ще настоявам за премахване на сегрегацията в хотела като условие да остана тук на работа.
— А не избързвате ли с поставянето на условия?
— Доколкото разбирам въпроса ви — каза Питър тихо, — вие искате да кажете, че сте наясно по някои лични въпроси.
— Да, наясно сме — кимна господин Демпстър.
Питър забеляза, че Кристин не откъсва поглед от него. За какво ли си мисли, запита се той.
— Дали избързвам, или не — каза той, — аз смятам, че ще бъде честно от моя страна да изложа становището си.
Господин Демпстър отново се зае да почиства очилата си.
— Предполагам, че всеки от нас уважава твърдо отстояваните убеждения — обърна се той към присъствуващите. — Но дори и да е така, струва ми се, бихме могли да изчакаме по този въпрос. Ако господин Макдермот е съгласен, ние можем да отложим засега приемането на твърдо решение. А по-късно, след месец-два, въпросът да се обсъди повторно.