Ако господин Макдермот е съгласен. С ловкостта на дипломат — помисли си Питър, човекът от Монреал предложи изход от положението.
Всичко се развиваше по познатия ред. Отначало настойчивост, успокоена съвест, деклариране на вярата. После малка отстъпка. Един разумен компромис, постигнат между разумни хора. Въпросът може да се обсъди повторно. Какво ли по-културно и по-трезво от това? Не е ли това умереното, ненасилствено отношение, което повечето хора възприемат? Ето например зъболекарите. Официалното им писмо с резолюцията, осъждаща действията на хотела по отношение на доктор Николас, беше пристигнало днес.
Да, наистина хотелът беше изправен пред много трудности. А и моментът не бе подходящ за решаването на този въпрос. Смяната на ръководството щеше да доведе до редица усложнения и не бе необходимо да се създават и нови. При сегашната ситуация навярно най-разумно би било да се изчака.
Но тогава никога не би настъпило времето за тези резки промени. Винаги щяха да се намират причини за отлагането им. Питър си спомни, че наскоро някой му беше говорил по този въпрос. Кой?
Доктор Инграм. Гневливият президент на зъболекарите, който си подаде оставката, защото вярваше, че този принцип е по-важен от благоразумното изчакване, и който напусна „Сейнт Грегъри“ снощи, обзет от справедлив гняв.
„Веднъж завинаги — каза доктор Инграм — трябва да прецениш какво желаеш и в какво вярваш… А вие не го направихте, Макдермот, когато имахте тази възможност. Вие се разтревожихте твърдо много за хотела и за работата си… Понякога може и повторно да ви се отдаде такава възможност. Ако това се случи с вас, възползвайте се!“
— Господин Демпстър — каза Питър, — законът за гражданските права е съвършено ясен по този въпрос. И независимо от това, дали ще го протакаме, или пък ще се опитваме да го заобиколим, в крайна сметка резултатът ще бъде един и същ.
— Според това, което съм слушал — отбеляза човекът от Монреал, — може доста да се поспори за правата във всеки щат.
Питър поклати нетърпеливо глава. Погледът му пробяга по лицата на присъствуващите.
— Смятам, че един добър хотел трябва да се приспособява към промените. Нашето време вече не е безразлично към въпросите за правата на човека. Много по-добре би било, ако навреме проумеем и възприемем тези промени, вместо да ни заставят да го направим, в случай че самите ние не предприемем никакви действия. Преди малко заявих, че никога повече не бих изгонил един втори доктор Николас. И не смятам да променя своите разбирания.
— Всички няма да бъдат доктор Николас — изсумтя Уорън Трент.
— Ние следваме известни правила, господин Трент. И ще продължаваме да ги спазваме, ако те не ни създават много големи затруднения.
— Предупреждавам ви! Вие ще съсипете този хотел.
— Изглежда за това има много повече начини.
При този отговор Уорън Трент се изчерви.
Господин Демпстър разглеждаше ръцете си.
— За жалост като че ли ударихме на камък. Господин Макдермот, предвид вашето отношение ние бихме направили преоценка… — за пръв път в поведението на човека от Монреал пролича неувереност и той погледна към Албърт Уелс.
Дребният човечец се беше присвил на мястото си и сякаш се смали, когато погледите се насочиха към него. Но той погледна спокойно господин Демпстър в очите.
— Чарли — каза Албърт Уелс, — смятам, че трябва да позволим на този млад човек да действа по свое усмотрение.
И той кимна към Питър.
Без да промени изражението си, господин Демпстър обяви:
— Господин Макдермот, вашите условия са приети.
Срещата беше към края си. За разлика от първоначалното единодушие сега се усещаше напрежение и неловкост. Уорън Трент отбягваше Питър с кисело изражение. Възрастният юрист го наблюдаваше с неодобрение, а младият го избягваше. Емил Дюмер разговаряше оживено с господин Демпстър… Единствено Албърт Уелс сякаш се забавляваше със случилото се.
Кристин първа се отправи към вратата. Но миг след това се върна и повика Питър. Застанал на вратата, той видя, че в преддверието го чака неговата секретарка. Познаваше Флора добре и реши, че само нещо необичайно я бе накарало да дойде дотук. Той се извини на останалите и излезе.
На вратата Кристин пъхна в ръката му една сгъната бележка, като прошепна:
— Прочети я после!
Той кимна и я мушна в джоба си.
— Господин Макдермот — каза Флора, — не бих ви безпокоила…
— Разбирам. Какво се е случило?
— Чака ви един човек в кабинета. Казва, че работи в пещта за смет и че носи нещо много важно за вас. Не го дава на мен, а и не си отива.