Напрежението между тях не беше отслабнало от вчерашния следобед.
След яростното си избухване О’Кийф веднага беше обзет от истинско разкаяние. Продължи да негодува отчаяно против действията на Уорън Трент, които намираше за коварни, ала излиянията против Додо бяха непростими и той разбираше това.
И още по-лошо бе, че не можеше нищо да поправи. Независимо от неговите извинения стореното беше налице. Той искаше да се освободи от Додо и самолетът й за Лос Анджелис с авиокомпания „Делта Еърлайнс“ излиташе днес следобед. Той я заменяше с друга — Джени Ламарш, която в този миг го очакваше в Ню Йорк.
Снощи, обзет от угризения, той отдели цялата вечер на Додо, заведе я на една великолепна вечеря в „Командърс палас“, а после отидоха на танци и развлечения в Синята зала на хотел „Рузвелт“. Но вечерта не вървеше и не по вина на Додо, а, колкото и странно да бе, поради неговото понижено настроение.
Тя беше положила всички усилия, за да бъде добра събеседница.
След сполетялото я нещастие следобеда, изглежда, беше решила да преглътне наранените си чувства и както винаги да бъде добра компаньонка. „Хей, Кърти — възкликна тя вечерта, — доста момичета биха се разсъблекли, за да получат роля като моята.“ А по-късно като го улови под ръка, каза: „Все пак, Кърти, ти си най-милият човек. И такъв ще си останеш.“
В резултат на това лошото му настроение още повече се засили и накрая обхвана и двамата.
Къртис О’Кийф реши, потиснатостта му се дължи на загубата на хотела, макар че обикновено проявяваше по-голяма гъвкавост по тези въпроси. През дългата си кариера беше свикнал да понася разочарования от делови характер и се бе научил да отстъпва, за да преодолее следващото препятствие, вместо да си губи времето в оплакване на изгубеното.
Но сега дори и след нощния сън лошото настроение не го напусна.
То предизвика у него раздразнително отношение дори към бога. В сутрешната му молитва се долавяше определена острота и нотки на недоволство: „…ти реши, че е по-добре да предадеш твоя хотел «Сейнт Грегъри» в чужди ръце… несъмнено се ръководиш от неведоми цели, дори когато сведующите смъртни като твоя раб не прозират истинските ти намерения…“
Помоли се сам и приключи набързо с молитвата за разлика от друг път, а после отиде при Додо, която подреждаше багажа и на двамата. Той се възпротиви, но тя го увери:
— Кърти, на мен ми е приятно да се занимавам с това. А ако не го направя аз, кой ще го свърши?
Нямаше никакво желание да й обяснява, че нито една от предшествениците й никога не се е занимавала с прибирането или разопаковането на багажа и за тази работа той обикновено използуваше някоя от камериерките на хотела и че смята отсега нататък да постъпва така.
Тъкмо тогава поръча закуската по телефона, но тази идея не даде очаквания резултат, а когато седнаха на масата, Додо отново направи опит да го разведри:
— Хей, Кърти, не трябва да униваме. Та ние пак ще се видим. Можем да се срещаме често в Лос Анджелис.
Ала за О’Кийф това не беше първата раздяла и той знаеше, че няма да се видят повече. Освен това си припомни, че лошото настроение не се дължи на раздялата му с Додо, а на загубата на хотела.
Минутите течаха. Беше време за Додо да тръгва. Преди малко двама пиколи отнесоха куфарите във фоайето. Ето появи се и старши пиколото, за да вземе и ръчния й багаж и да придружи Додо до специално резервираната кола за летището.
Хърби Чандлър, съзнавайки, че Къртис О’Кийф е важна особа и усетил откъде може да получи хубав бакшиш, лично се отзова за изпълнението на поръчката. Беше застанал на входа на апартамента и чакаше.
О’Кийф погледна часовника си и се запъти към междинната врата.
— Нямаш много време, мила.
— Трябва да си оправя ноктите, Кърти — долетя отвътре гласът на Додо.
Недоумявайки защо всички жени се залавяха за ноктите си в последната минута, Къртис О’Кийф подаде на Хърби Чандлър петдоларова банкнота.
— Разделете си това с останалите двама.
Невестулковото лице на Чандлър светна.
— Много ви благодаря, господине.
Разбира се, че ще го поделя, помисли си Хърби. Само че другите щяха да получат по петдесет цента, а той ще прибере четирите долара.
Додо се появи от съседната стая.
Сега трябваше да звучи музика, помисли си Къртис О’Кийф. Тържествени тромпети и вълнуващи извивки на цигулки.
Беше облечена в скромна жълта рокля и с шапката с широка периферия, с която пристигна във вторник. Пепеляворусите коси падаха свободно по раменете й. Големите й сини очи се спряха на него.
— Довиждане, мили мой Кърти — тя обви врата му с ръце и го целуна. Някак неволно той я притисна силно към себе си.