Обзе го нелепото желание да нареди на старши пиколото да качи обратно от фоайето куфарите на Додо, да й каже да остане и никога да не си отива. Но той отхвърли тази мисъл като сантиментална глупост. Та нали подир нея следваше Дже-ни Ламарш. Още утре по същото време…
— Довиждане, мила. Ще си мисля често за теб и отблизо ще следя кариерата ти.
На вратата тя се обърна и махна с ръка. Не беше сигурен, но му се стори, че тя плаче. Хърби Чандлър затвори вратата.
На площадката на дванайсетия етаж старши пиколото повика асансьора. Докато чакаха, Додо почисти грима си с кърпичка.
Тази сутрин асансьорите са доста бавни, помисли си Хърби Чандлър. Изгубил търпение, той натисна повторно бутона и задържа пръстта си на него за няколко секунди. Усети, че още е напрегнат. Чувствуваше се като на тръни след вчерашния разговор с Макдермот и недоумяваше как и кога ще го повикат — може би направо при Уорън Трент?, — а това щеше да сложи край на кариерата на Хърби в хотел „Сейнт Грегъри“. Досега не го повикаха, а тази сутрин наоколо се носеше слух, че хотелът бил продаден на някакъв старец, за когото Хърби не бе и чувал.
Как ли щеше да се отрази тази промяна на него самия? За жалост, реши Хърби, той нямаше да извлече никаква полза от тази работа — особено ако Макдермот остане, което беше твърде вероятно. Щяха да отложат с няколко дни уволнението на старши пиколото и нищо повече. Макдермот! Мисълта за това омразно име го пробождаше като жило. Ако имаше достатъчно смелост, помисли си Хърби, би намушкал ножа между плещите на това копеле.
Изведнъж му хрумна една идея. Съществуваха и други не толкова груби, ала и не по-малко неприятни начини, с които може да се даде добър урок на такива като Макдермот. Особено в Ню Орлийнс. Разбира се, тези работи се заплащаха, но той разполагаше с петстотинте долара, които Макдермот отказа така самодоволно вчера. Може би ще съжалява, че е постъпил така. Струваше си да похарчи тези пари, помисли си Хърби, заради удоволствието да узнае, че Макдермот се валя в някоя кална локва, покрит с рани и кръв. Веднъж Хърби беше видял един, когото бяха подредили по този начин. Гледката не беше много приятна. Старши пиколото облиза устни. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се палеше от тази идея. Веднага щом слезе на партера, реши той, ще позвъни. Всичко можеше да се уреди много бързо. Може би довечера.
Най-сетне един от асансьорите пристигна. Вратите се отвориха.
Вътре имаше няколко души и те се отдръпнаха учтиво, за да влезе Додо. Хърби Чандлър я последва и вратите се затвориха.
Това бе четвърти асансьор. Беше дванайсет часа и единайсет минути.
9
На кройдънската дукеса й се струваше, че очаква бавно горящият фитил да достигне някаква невидима бомба. Кога и къде ще избухне бомбата щеше да стане известно, когато фитилът догори до края. А не бе ясно за колко време щеше да изгори.
Бяха изминали вече четиринайсет часа.
От миналата нощ, когато детективите си отидоха, нямаше никакви новини. Много тревожни въпроси чакаха своя отговор. Какво правеше полицията сега? Къде беше Огилви? А ягуарът? Не съществуваше ли някоя незначителна улика, която дукесата би могла да пропусне въпреки своята находчивост? Дори и сега не вярваше, че това е възможно.
Но едно беше важно. Каквито и тревоги да я разтърсваха, външно Кройдън не биваше да се издават. Поради това те закусиха в обичайното време. Подканян от дукесата, кройдънският дук често звънеше в Лондон и във Вашингтон. Започнаха да обмислят плановете за заминаването си от Ню Орлийнс на следващия ден.
Предиобед, както и през останалите дни, дукесата излезе навън да разходи бедлингтънските териери. Беше се прибрала в президентския апартамент преди половин час.
Наближаваше обяд. Все още нямаше никакви новини за това, което бе най-важно за тях.
Предишната вечер, логично погледнато, Кройдън бяха с неуязвими позиции. А ето днес тази логика изглеждаше неубедителни и несигурна:
— Човек би си помислил — осмели се да забележи дукът, — че се опитват да ни довършат с мълчанието си.
Стоеше до прозореца и гледаше навън, както правеше през последните дни. За разлика от друг път днес гласът му звучеше ясно. От вчера не посягаше към алкохола, макар в апартамента да имаше достатъчно напитки.
— Ако е така — отвърна дукесата, — ще се погрижим да…
Думите й бяха прекъснати от телефонен звън. Нервите им се изопнаха до скъсване, както ставаше при всяко позвъняване тази сутрин.
Дукесата беше по-близо до телефона. Тя протегна ръка, но изведнъж спря. Обхвана я внезапно предчувствие, че това позвъняване не е като другите.