Влезе в кабината на четвърти асансьор.
Вътре имаше няколко души, а сред тях една привлекателна блондинка и старши пиколото, който позна дука.
— Добър ден, ваша светлост.
Кройдънският дук кимна разсеяно и в този миг вратите се затвориха.
10
Трябваше да мине цяла нощ и цяла сутрин, за да може Ключаря да проумее, че това, което се бе случило, е истина, а не халюцинация. Когато откри отначало парите, които така невинно измъкна от президентския апартамент, той реши, че спи или пък сънува. Започна да се разхожда из стаята, за да се събуди. Но нищо не се промени. Изглежда той беше буден и сънуваше наяве. Объркан, Ключаря не можа да заспи до зори. После изпадна в дълбок, непробуден сън и отвори очи предиобед.
За Ключаря беше нещо обичайно да не пилее времето си през нощта.
Макар и да изпитваше съмнения към този невероятен дар на съдбата, той разработваше планове и предпазни мерки в случай, че той се окажеше наистина такъв.
Петнайсет хиляди долара в истински банкноти никога не бяха попадали в ръцете му през всичките тези години като професионален крадец. И още по-забележително бе това, че преди измъкването му от хотела с цялата сума трябваше да разреши смело два проблема. Първият се отнасяше до това, кога и как да напусне „Сейнт Грегъри“. А вторият беше свързан с пренасянето на самите пари.
През изминалата нощ намери разрешение и за двата.
На тръгване от хотела не бива да привлича към себе си ничие внимание. Това означаваше, че трябва да оформи редовно документите си на рецепцията и да заплати сметката. Всяко друго действие би било равнозначно на чисто безумие, демонстрация на безчестие и опасност да си навлече преследвачи.
Щеше му се да напусне хотела веднага, но потисна това изкушение. Ако се обадеше на рецепцията късно вечерта, вероятно би се наложило да обсъди необходимостта от допълнително заплащане за използуването на стаята на другия ден, а това означаваше да насочи прожекторите към себе си. Нощният администратор щеше да го запомни и после би могъл да го опише. И други биха го забелязали, ако фоайето е празно, което беше възможно в този час на денонощието.
Не! Най-добре ще е да уреди напускането си късно сутринта или предиобед, когато много други гости също си тръгват. Тогава наистина нямаше да го забележат.
Разбира се, това забавяне криеше опасности. Кройдънският дук и дукесата можеха да забележат изчезването на парите и да предупредят полицията. Това означаваше, че фоайето ще се напълни с полицаи, които ще проверяват всеки заминаващ гост. Но от друга страна, по нищо не личеше, че Ключаря е свързан с кражбата и би могъл да бъде заподозрян. Освен това нямаше голяма вероятност да проверяват багажа на всеки гост.
Ала понякога би могло да се случи и нещо необяснимо. Инстинктът показваше на Ключаря, че наличието на такава огромна сума в брой и по-точно обстоятелствата по нейното сдобиване бяха странни и дори подозрителни. Би ли могло това да породи някаква тревога? Все пак имаше вероятност да не се стигне дотам.
И като поразмисли, стори му се, че изчакването крие по-малка опасност. Вторият проблем беше свързан с изнасянето на парите от хотела.
Ключаря реши да ги изпрати по пощата на хотела, като адресира пратката на свое име в някой друг хотел в друг град, където щеше да се появи подир няколко дни. Беше използувал успешно този способ и по-рано. Но за съжаление прецени, че сумата е твърде голяма. Щяха да му бъдат необходими много пликове, които от своя страна също можеха да привлекат вниманието.
Трябваше да изнесе парите от хотела, но как?
Очевидно това не биваше да стане с дипломатическото куфарче, в което ги донесе от апартамента на дука и дукесата. Преди всичко трябваше да го унищожи. И Ключаря внимателно с зае с тази задача.
Куфарчето беше изработено от скъпа кожа и имаше хубава конструкция. Разглоби го старателно, а после с помощта на бръснарски ножчета го наряза на малки късчета. Работата напредваше бавно и той се отегчи. От време на време спираше да изхвърли парчетата в тоалетната, но без да прекалява, за да не привлече вниманието от съседните стаи.
Изминаха повече от два часа. Накрая от куфарчето останаха само металните заключалки и пантите. Ключаря ги прибра в джоба си. После излезе от стаята и тръгна да се разхожда по коридора на осмия етаж.
Близо до асансьорите имаше няколко пепелника с пясък. Той зарови пръсти в единия и напъха ключалките и пантите дълбоко в пясъка. Можеха и да ги намерят, но нямаше да е скоро.
По това време, час-два преди разсъмване, в хотела беше спокойно. Ключаря се върна в стаята и се зае да си опакова багажа, като остави само онова, което щеше да му бъде необходимо непосредствено преди заминаване. Постави багажа си в двата куфара, които бе донесъл във вторник сутринта. В по-големия натъпка петнайсетте хиляди долара, увити в мръсни ризи.