Когато кабината се удари в дъното на шахтата, последна изпадна Додо. Тя си счупи ръката, а главата и се разби в едната релса. Лежеше в безсъзнание, почти мъртва, а от огромната рана на главата й струеше кръв.
Други трима — един участник в конгреса на Голд Краун Кола, съпругата му и Ключаря Милн се отърваха по чудо без нараняване.
Под разбитата асансьорна кабина с кървящи рани и със счупени крака и таз лежеше в пълно съзнание, надавайки викове, механикът Билибой Нобъл, който преди десет минути се бе спуснал в шахтата.
13
Като се затича с бързина, с каквато досега в хотела не му се беше налагало, Питър Макдермот се втурна по стълбите на мецанина.
Когато стигна до фоайето, завари там пълно безредие. През вратите на асансьора проникваха писъци, а наблизо крещяха и няколко жени. Наоколо се носеха объркани викове. Пред изплашената тълпа пребледнелият помощник-управител и едно пиколо се опитваха да отворят металните врати за шахтата на четвърти асансьор. Касиерите, администраторите и останалите служители прииждаха иззад банките и бюрата. Посетителите от ресторантите и баровете се изсипаха във фоайето. А след тях идваха сервитьори и бармани. Оркестърът в главния ресторант замлъкна и музикантите се присъединиха към множеството. Върволица от кухненски работници се изнизваше през служебния вход. Питър бе залят от поток възбудени въпроси.
— Тихо! — извика той с всички сили, опитвайки се да над-вика шума на тълпата.
За миг настъпи тишина и тогава той извика:
— Моля да се отдръпнете, за да направим каквото е необходимо — той забеляза, че един администратор го гледа: — Някой да се е обаждал на пожарната?
— Не съм сигурен, господине. Мисля, че…
— Веднага се обадете! — отсече Питър, а на друг служител нареди: — Свържете се с полицията! Кажете им, че ни трябват линейки, доктори, някой за да овладее тълпата.
И двамата тичешком изчезнаха, за да изпълнят нарежданията.
Към Питър се приближи висок, слаб човек със спортно сако и раирани панталони.
— Аз съм флотски офицер. Кажете какво ви е необходимо.
— Трябва да се освободи центърът на фоайето — отвърна Питър с благодарност. — Вземете хора от персонала и направете кордон. Разчистете място към главния изход и отворете вратите.
— Добре.
Високият човек се извърна и започна скорострелно да раздава команди. Сякаш очаквайки нечие разпореждане, хората се подчиниха. Скоро сервитьори, готвачи, администратори, пиколи, музиканти и някои отзивчиви гости оформиха редица през цялото фоайе, която се простря до изхода при авеню „Сейнт Чарлз“.
Алоисиъс Ройс се беше присъединил към помощник-управителя и пиколото, които се опитваха да счупят вратата на асансьора. Той се обърна и извика на Питър:
— Няма да успеем без инструменти. Ще трябва да се вмъкнем от друго място.
Във фоайето се втурна монтьор в работен комбинезон. Той се обърна към Питър:
— Трябва някой да помогне на дъното на шахтата. Един човек е затиснат от на кабината. Не можем да го измъкнем, нито да стигнем до другите.
— Да слизаме тогава! — отсече Питър. И той се втурна надолу по служебното стълбище, следван от Алоисиъс Ройс.
Към асансьорната шахта водеше слабо осветен тунел с посивели тухлени стени. Когато слязоха, до ушите им достигнаха още по-ясно и зловещо предишните стенания. Точно пред тях се намираше разбитата кабина, но пътят към нея беше преграден от изкривените й метални части и от проводници, които се бяха разкъсали при падането. Наблизо механиците с помощта на лостове се опитваха да разчистят пътя. Други стояха безпомощно зад тях. Писъците, обърканите викове и шумът от другите асансьори се сливаха с непрекъснатите вопли, които идваха от вътрешността на шахтата.
Питър извика на хората, които работеха!
— Донесете още лампи!
Няколко механици се забързаха към другия край на тунела.
Питър нареди на човека в работния комбинезон, който го последва от фоайето:
— Върнете се горе! Покажете пътя на пожарникарите!
А Алоисиъс Ройс, коленичил до развалините, извика:
— Изпратете веднага за лекар!
— Да — каза Питър. — Вземете някой да го доведе до тук. Направете съобщение. В хотела са отседнали няколко лекари.
Човекът кимна и побягна към фоайето.
През това време се стичаха все повече хора, които задръстваха тунела. Главният механик Док Викъри си проби път през навалицата.
— Боже господи! — извика той и се загледа втренчено пред себе си. — Боже господи! Аз им казвах. Предупреждавах ги, че ако не дадат пари, ще стане някоя беля… Той сграбчи Пи-тър за ръката. — Чу ли, младежо? Колко пъти съм ти казвал…