— После, шефе. — Питър освободи ръката си. — Можеш ли да направиш нещо да измъкнем тези хора?
Главният безпомощно поклати глава.
— Трябва ни тежко оборудване — крик, резачки…
Очевидно главният механик не беше в състояние да се заеме с тази работа. Питър му нареди:
— Провери другите асансьори. Ако трябва, спрете ги всичките. Не допускайте да се повтори същото.
Възрастният човек кимна вяло. Приведен и съкрушен, той се отдалечи.
Питър сграбчи за рамото един посивял инженер от поддържането, когото разпозна сред множеството.
— Вашето задължение е да разчистите терена. Всеки, който няма работа тук, трябва да излезе.
Инженерът кимна и започна да освобождава тунела от хората.
Питър се върна при шахтата на асансьора. Алоисиъс Ройс, коленичейки и с пълзене, се беше промъкнал под развалините и беше повдигнал за раменете стенещия ранен механик. На слабата светлина можеше да се види, че парчета от развалините бяха покрили краката и корема му.
— Билибой — окуражаваше го Ройс, — ще се оправиш. Обещавам ти. Ще те измъкнем.
В отговор се чу сърцераздирателен писък.
Питър улови ранения за ръката.
— Той е прав. Ние сме тук. Сега ще дойде помощ.
Отдалече някъде високо горе се чу воят на сирени.
14
Администраторът успя да се свърже по телефона с противопожарната служба при градската община. Още не беше приключил разговорът, силните двукратни сигнали, известяващи за сериозна опасност, отекнаха по всички противопожарни служби на града. По радиоуредбата се разнесе спокойният глас на диспечера:
— Взвод нула-нула-нула-осем в тревога към хотел „Сейнт Грегъри“. Улица „Карънделит“ и „Комън“.
Незабавно се отзоваха четири пожарни команди — централната от улица „Декатър“, тази от „Тюлейн“, от „Саут Рампарт“ и от „Дюмейн“. В три от тях свободните от наряд дежурни бяха на обяд. В централната служба обядът беше почти готов. Менюто се състоеше от кюфтета и спагети. Пожарникарят, който изпълняваше ролята на готвач този ден, въздъхна, изключи газта и изтича след останалите. Точно сега ли, по това време, в центъра на града да вдигнат тревога!
Облеклото и ботушите бяха в колите. Мъжете в движение свалиха обувките си и се качиха в камионите, като надяваха костюмите си. За по-малко от минута след първите сигнали към „Сейнт Грегъри“ се понесоха пет пожарни команди, две с уреди, едно ремарке и три отряда за спешни случаи, спасителни операции и издирване, заместник-командир и двама началници на районни поделения, чиито шофьори си пробиваха път през обедното движение.
Тревогата в хотела беше отбелязана в дневника.
В другите пет противопожарни поделения още шестнайсет взвода и две коли бяха в състояние на готовност в случай на повторен сигнал за тревога.
В полицейския отдел за спешни случаи при углавния съд постъпиха сигнали от две места — от пожарната команда и от самия хотел.
Две телефонистки, над които висеше надпис „Бъдете търпеливи с клиентите!“, записаха съобщенията на специални заявки и след миг ги предадоха на радиодиспечера. Съобщението гласеше: „Всички коли на бърза помощ от Полицейската и Благотворителната болница да се отправят към хотел «Сейнт Грегъри».“
15
Три етажа под фоайето на „Сейнт Грегъри“ шумът, резките команди, стенанията и виковете продължаваха да изпълват тунела към асансьорната шахта. Сега на този фон се разнесоха отсечени, бързи стъпки. Млад мъж с лекарска чанта.
— Докторе! — извика Питър настойчиво. — Елате тук!
Приведен и пълзейки, новодошлият се приближи до Питър и Алоисиъс Ройс. Зад гърба им светнаха допълнителните фенери, донесени бързо от механиците. Билибой Нобъл изкрещя отново. Той извърна към доктора изкривено от болка лице, а в очите му се четеше молба.
— Ох, боже господи! Дайте ми нещо…
Докторът кимна, порови из чантата и извади една спринцовка. Питър вдигна ръкава на комбинезона на Билибой, като улови оголената му ръка. Докторът бързо почисти кожата с тампон и вкара иглата в плътта. Подир няколко секунди морфинът започна да действува. Главата на Билибой кимна назад. Очите му се затвориха.
Докторът прилепи слушалка към гърдите му.
— Не нося нищо със себе си. Повикаха ме от улицата. За колко време ще можете да го измъкнете оттук?
— Веднага щом дойдат подкрепления. Ето идват!
В тунела се разнесе тропот от бягащи крака. Пожарникари с каски изпълниха тясното пространство. Носеха силни прожектори и тежко оборудване — брадви, крикове, резачки и лостове. Не говореха много. Разменяха си кратки отсечени думи. Наоколо се чуваха сърдити и резки заповеди: